Джефри Дивър - Невидимия

И така, следващият номер в нашата програма е създаден от Уилям Елсуърт Робинсън, световноизвестен илюзионист от далечното минало, който се представял като китаец под псевдонима Чун Лин Су. Той спечелил славата си именно с трика с улавяне на куршуми.

Съществуват много методи за убеждаване на публиката в автентичността на трика. Някои по-смели илюзионисти използват истински пистолети и куршуми и след като ги покажат на зрителите, тайно сменят истинския пълнител с празен, фокусниците от индиански произход през деветнайсети век използвали истински пистолети, но куршумите им били от глина, оцветена със сребриста боя. Елсуърт предпочитал „предварително подготвени“ двуцевки с цевно зареждане. В едната цев се слагал истински куршум, но той не можел да бъде изстрелян. Пушката имала скрита зарядна камера, в която предварително се слагал халосен патрон.

О, почитаема публика, нима виждам загриженост по лицата ви? Нима си мислите, че съм ви „издал чалъма“, както се изразяваме в бранша? Аз ви разказах как действа трикът на Робинсън, какъв е бил неговият метод.

Добре тогава, къде е тръпката в нашия номер?

Къде е мистерията?

Така, на 23 март 1918 година, в апогея на представлението, асистентът на Робинсън насочил два мускета към илюзиониста и стрелял. Илюзионистът се хванал за гърдите и паднал на сцената. Скоро издъхнал. Оказало се, че в истинската цев на едно от оръжията бил сипан барут и дори възпламеняването на халосния патрон било достатъчно за изстрелването на куршума.

Виждате един от най-вълнуващите моменти в нашата професия, почитаема публика.

Дори илюзионистът не знае изхода на собственото си представление.

С униформа на пиколо, подобна на носените от персонала на „Ланам армс“ в Манхатън, Малерик мина по коридора на петнайсетия етаж на хотела. Носеше тежък поднос с куполообразен похлупак и ваза с огромно червено лале.

Всичко в него беше в хармония с обстановката, така че да не събуди подозрения. Самият Малерик имаше вид на услужлив пиколо. Свеждаше скромно поглед, когато се разминаваше с някого, усмихваше се любезно и пристъпваше леко.

Само едно го отличаваше от другите пикола в „Ланам“ — под металния поднос имаше не чиния с яйца на очи или сандвич, а инструменти за отваряне на ключалки и зареден автоматичен пистолет „Берета“ с наподобяващ салам заглушител.

— Харесва ли ви нашият хотел? — попита той една двойка.

Да, харесвал им и те му пожелаха приятен ден.

Той продължи, като кимаше и се усмихваше на малкото гости, прибиращи се по стаите си след обяда или излизащи да разглеждат забележителности в приятния пролетен следобед.

Мина покрай един прозорец, през който се виждаше Сентрал Парк. Почуди се какво ли става в момента под белия купол на „Сирк фантастик“, към който бе насочил вниманието на полицията с уликите, оставени на местата на убийствата.

Или по-скоро беше отклонил вниманието им натам.

Разсредоточаването е ключът към успеха на всеки фокус, а никой не беше толкова способен в това отношение, колкото Малерик, човека с милион лица, мъжа, който умееше да изниква от нищото и да изчезва като пламъка на духната свещичка.

Мъжът, който сам караше себе си да изчезне.

Полицията сигурно усилено търсеше бензинова бомба, защото очакваха циркът да се взриви всеки момент. Бомба обаче нямаше, за хилядите хора в цирка не съществуваше никаква опасност (освен риска да се изпотъпчат в безумната си паника).

В дъното на коридора Малерик погледна назад и се увери, че е сам. Бързо остави подноса на земята пред една врата и вдигна похлупака. Прибра пистолета в затварящия се с цип джоб на униформата си. Взе една отвертка, останалите сложи в джоба си.

Бързо развинти металната релса, позволяваща на прозореца да се отвори само на няколко сантиметра (хората използват всяка възможност да се самоубият), и го вдигна. Внимателно прибра отвертката в джоба си и затвори ципа. Излезе безшумно на перваза, на петдесет метра над земята.

Первазът беше широк петдесетина сантиметра. Макар че бе изпълнявал съвсем малко акробатически номера, Малерик имаше отлично чувство за равновесие. Запристъпя по тесния каменен ръб с лекотата, с която вървеше по улицата. След пет метра стигна до ъгъла на хотела и спря, загледа се към съседната сграда.

Това беше жилищна постройка, обърната към Източна Седемдесет и пета, нямаше первази, но имаше аварийна стълба на два метра от сегашното му място. Малерик хвърли малка кука към ръждясалата стълба и завърза въже около кръста си. Сетне скочи над бездънната пропаст. Приземи се на самата площадка на аварийния изход на крака, като котка.