Джефри Дивър - Невидимия

— В парка. За да гледа огъня. Ще стои наблизо. Помня очите му, когато наблюдаваше пламъците в стаята ми. Той обича да гледа огъня. Не би пропуснал това зрелище за нищо на света.

Едуард Кадески не се тревожеше толкова за самия пожар.

При съвременните противопожарни мерки огънят нямаше да се разпространи много бързо. Не, в такива случаи основната опасност е паниката, тоновете човешка плът, тълпата, която мачка, тъпче, разкъсва и задушава. Счупени кости, премазани тела…

За спасяването на хората беше необходимо те да бъдат изведени навън без паника. По традиция при пожар се предупреждаваха само артистите и другите служители. Оркестърът засвирваше тържествения марш на Джон Филип Суза, „Звезди и ивици завинаги“. Работниците трябваше да застанат на аварийните изходи и спокойно да изведат публиката (стига, разбира се, самите служители да не избягат преди зрителите).

С годините излизането под звуците на музиката беше заменено с много по-ефикасни процедури. Но ако сега в цирка избухне запалителна бомба и разпръсне горящ бензин навсякъде?

Тълпата щеше да се втурне към изходите и хиляди хора щяха да бъдат премазани.

Едуард Кадески влезе тичешком под купола. Две хиляди и шестстотин души бяха заели местата си и с нетърпение очакваха началото на представлението.

Неговото представление.

Това си мислеше той. Представлението, което той беше създал. Кадески си беше изкарвал прехраната като амбулантен търговец на улични панаири, като сценичен работник във второкласни театри в забутани градчета, като касиер в мизерни провинциални циркове. С години се бе мъчил да се добере до нещо наистина стойностно, да се измъкне от капана на евтините развлечения. Беше го постигнал веднъж с цирка „Хасбро и Братя Келър“, който бе унищожен от Уиър. Сетне отново беше успял със „Сирк фантастик“, световноизвестно шоу, носещо престиж на една професия, често презирана от ценителите на театъра и операта, пренебрегвана от телеманите.

Той си спомни горещата вълна от пламтящия купол в Охайо. Пепелта, сипеща се като смъртоносен, сив сняг. Воя на всепоглъщащите пламъци.

Имаше обаче една разлика. Преди три години циркът беше празен. Днес огнената стихия заплашваше да погълне хиляди мъже, жени и деца.

Помощникът на Кадески, Кейтрин Тюни, млада брюнетка, показала своите качества в Дисниленд, преди да постъпи на работа при него, се приближи към него. Това беше едно от важните умения на Кейтрин — да предусеща мислите му по почти телепатичен начин.

— Какво има? — прошепна тя.

Той ѝ разказа наученото от Линкълн Райм и полицията.

— Какво ще правим? — попита тя.

Той се замисли за момент, сетне ѝ даде инструкции. Накрая завърши:

— След това се махаш.

— А ти?

— Действай — нареди твърдо той; стисна ръката ѝ и добави с по-мек глас: — Ще се видим навън. Всичко ще се оправи.

Тя понечи да го прегърне, но нещо в погледа му я спря. Наоколо имаше много зрители и Кадески не искаше някой да усети, че нещо не е на ред.

— Върви бавно — заръча. — Не спирай да се усмихваш. Преди всичко ние сме артисти, не забравяй.

Кейтрин кимна и отиде първо при техника по осветлението, после при диригента. Накрая зае позиция до главния вход.

Кадески оправи вратовръзката и закопча сакото си. Погледна оркестъра и кимна. Отекна думкане на барабани.

„Време е за представление“ — помисли си той.

С широка усмивка излезе в средата на арената. Публиката утихна. Той спря в самия център на манежа и барабаните заглъхнаха. Два ярки прожектора се насочиха към него. Макар че осветителят действаше по негова заръка, той затаи дъх, помисли, че яркият блясък би могъл да е от бомбата.

Ала усмивката не слизаше от лицето му. Вдигна микрофона и заговори със спокоен, приятен, властен глас:

— Добър ден, дами и господа, добре дошли в „Сирк фантастик“. За днес сме ви приготвили едно удивително представление. И за начало ще ви помоля за извинение. Страхувам се, че ще се наложи да ви създадем малко неудобство, но ви уверявам, че усилието си струва. Подготвили сме специален номер извън купола. Отново моля за извинение… Опитахме се да вкараме хотел „Плаза“ вътре, но ръководството му не се съгласи. Клиентите им нямало да са особено доволни.

Замълча, докато отшумят смеховете.

— Ще ви помоля да запазите билетите си и да излезете навън, в парка.

Тълпата зашумя, недоумяваше какво може да е това представление.

Той се усмихна и продължи: