Джефри Дивър - Невидимия

— Разположете се удобно навън. Ако от мястото си виждате сградите на Южен Сентрал Парк, значи ще имате идеална видимост за номера.

Сред публиката зазвучаха смях и възбудени обсъждания. Какво бяха подготвили? Дали щяха да представят акробатически номера между небостъргачите?

— И така, първо задните редове, моля. Използвайте най-близките изходи.

Лампите светнаха. Той видя Кейтрин, застанала на изхода; усмихваше се и подканваше зрителите да излизат по-бързо. „Моля те — помисли си той, — излизай. Бягай!“

Зрителите разговаряха възбудено — той виждаше само силуетите им на светлината на прожекторите. Споглеждаха се и се чудеха кого да пуснат да мине първи, към кой изход да се насочат. Хващаха за ръчичките децата си, взимаха чантичките, пликчетата си с пуканки, проверяваха дали пазят билетите.

Кадески следеше изтеглянето им с усмивка. В също време обаче си мислеше:

Чикаго, Илинойс, декември 1903 година. На едно матине при знаменития номер на Еди Фой в Ирокезкия театър един от прожекторите се запалва и огънят бързо се разпространява от сцената към предните редове. Две хиляди зрители се втурват към изходите, задръстват ги и пожарникарите не успяват да влязат. Повече от 600 души загиват в ужасни мъки.

Хартфорд, Кънектикът, юли 1944 година. Пак матине. В цирка на братята Ринглинг, Барнъм и Бейли, точно когато знаменитата фамилия Уоленда започвала известния си акробатически номер, в единия край на купола възниква малък пожар и скоро обхваща цялото шапито, което е промазано с катран и парафин. За броени минути 167 души са обгорени, задушени или смачкани.

Чикаго, Хартфорд и още много градове. Хиляди загинали при пожари в театри и циркове. Какво щеше да стане тук? С това ли щеше да се запомни „Сирк фантастик“, неговият цирк?

Публиката се изтегляше спокойно. За да не се създаде паника обаче, излизането ставаше прекалено бавно. Вътре все още имаше твърде много хора. А някои оставаха по местата си — очевидно предпочитаха да не се разкарват, макар че щяха да пропуснат представлението на открито. Когато повече зрители излязат, трябваше да им каже какво наистина става.

Кога щеше да избухне бомбата? Вероятно не веднага. Уиър нямаше да пропусне да изчака и най-закъснелите зрители да заемат местата си — за да причини повече смърт. Часът беше 14:10. Може би я беше нагласил за кръгъл час: 14.15 или 14.30.

И къде беше?

Кадески нямаше представа къде трябва да се постави такава бомба, за да причини повече поражения.

Той погледна към тълпата на изхода и забеляза силуета на Кейтрин, която му даваше знак да излиза.

Той обаче смяташе да остане. Щеше да направи всичко възможно, за да евакуира зрителите, дори ако се наложи, да ги изведе за ръце, да ги изрита… дори около него да се сипят горящи отломки. Щеше да ги спаси, до последния човек.

Кадески се усмихна широко, поклати глава и отново вдигна микрофона, за да увери публиката, че навън ги чака незабравимо преживяване. Изведнъж прозвуча силна музика. Той погледна към мястото на оркестъра. Музикантите бяха излезли — точно както беше наредил, — но диригентът седеше на компютъра и беше пуснал някакъв запис. Погледите им се срещнаха и Кадески кимна одобрително. Диригентът, цирков служител от старата школа, увеличи звука. Мелодията беше „Звезди и ивици завинаги“.

Амелия Сакс си проправи път сред тълпата и изтича на манежа. В цирка звучеше силен марш, Едуард Кадески държеше микрофон и ентусиазирано подканваше всички да излязат, за да видят блестящия номер навън — вероятно за да избегне паниката.

Добра идея, помисли си тя.

Сакс беше първият полицай, който влизаше. Воят на приближаващи сирени ѝ подсказваше, че скоро ще има и други. Тя обаче не искаше да чака никого, щеше да започне търсенето веднага. Огледа се, опита се да прецени най-подходящите места за залагане на запалителна бомба. За да вземе повече жертви, убиецът вероятно я беше сложил до някой леснозапалим материал близо до изхода.

Устройството (или устройствата) сигурно беше голямо. За разлика от динамита и пластичните експлозиви запалителните бомби са обемисти. Можеха да бъдат скрити под някой контейнер или в голям кашон. Или във варел. Тя забеляза една пластмасова кофа за боклук — вероятно побираше около сто и петдесет литра. Намираше се до самия главен вход и покрай нея бавно минаваха десетки хора. Под купола имаше двайсетина подобни кофи, идеални скривалища за запалителни бомби.

Тя изтича до най-близката. Не се боеше, че капакът може да е свързан с детонатор — месинговите стружки ги бяха довели до заключението, че престъпникът ще използва часовников механизъм. Извади фенерче и надникна в смрадливата кофа. Беше почти наполовина пълна с хартии, пликчета от пуканки и пластмасови чашки и дъното не се виждаше. Сакс леко помести кофата — беше твърде лека, за да съдържа дори три литра бензин.