Джефри Дивър - Невидимия

Огледа се пак. Все още стотици хора бавно се изнизваха към вратите.

И ѝ оставаха още десетки пластмасови кофи за проверяване. Тя се насочи към следващата.

Изведнъж спря и присви очи. Под седалките близо до един от изходите имаше голям предмет, покрит с черно платно. Тя веднага си спомни за номера на Уиър, когато се беше скрил под парче плат. Каквото и да имаше под това платно, то оставаше на практика невидимо, а можеше да крие десетки литри бензин.

На двайсетина крачки от него се беше събрала голяма тълпа.

Навън воят на сирени се усили, сетне започна да заглъхва — колите явно вече спираха около цирка. Под купола започнаха да влизат полицаи и пожарникари. Тя показа значката си на най-близкия:

— Сапьорите дойдоха ли?

— Ще са тук след пет минути.

Тя кимна и му заръча да проверят кофите до една. Сетне се насочи към покрития с платно сандък.

И тогава се случи най-лошото.

Не експлозията. Паниката избухна като бомба.

Сакс не разбра какво я причини — вероятно полицейските коли навън и появата на пожарникарите. Сетне чу силно изплющяване. Този звук ѝ беше познат от вчера — идваше от голямото знаме с образа на Арлекин. Зрителите на изхода обаче явно си помислиха, че са изстрели, и се втурнаха навътре, затърсиха други пътища за изтегляне. Зазвучаха тревожни гласове.

Настъпи суматоха.

С викове хората се втурнаха към изходите. Сакс бе повалена от ужасената тълпа. Удари главата си в рамото на мъжа пред нея, почувства замайване. Крясъците се усилиха, чуха се викове за бомби, за терористи.

— Не се блъскайте! — изкрещя тя, но никой не я чу.

Вече нищо не можеше да спре тълпата. Стотиците хора сякаш се бяха превърнали в едно същество. Някои опитаха да се измъкнат, но бяха повлечени в отчаяния бяг към светлината на изхода.

Сакс освободи ръцете си, притиснати между телата на две момчета с издължени от страх лица. Отново удари главата си и неволно погледна към пода. Забеляза парче разкъсана плът. Притаи дъх при мисълта, че може да е трупът на стъпкано дете, но се успокои — беше спукан балон. По земята се търкаляха бебешка бутилка с мляко, парче зелен плат, пуканки, маска на Арлекин, разбит под тежестта на десетки крака дискмен. Ако някой паднеше, щеше да загуби живота си за секунди. Самата Сакс не успяваше да запази равновесие. Струваше ѝ се, че всеки момент ще се стовари на пътеката.

Сетне краката ѝ се отлепиха от земята и тя се озова притисната между две запотени тела — едър мъж с окървавена фланелка, който носеше хлипащо момченце над главата си, и някаква жена с вид, сякаш е пред припадък. Крясъците се усилваха и увеличаваха паниката. Стана невъобразимо горещо и Сакс почти не можеше да диша. Натискът върху гърдите ѝ заплашваше да спре сърцето ѝ. Клаустрофобията я обгърна и тя се почувства, сякаш пропадаше в черна дупка.

„Когато се движиш, не могат да те хванат…“

Тя обаче не се движеше. Беше притисната от задушаващата маса на тежки, мокри тела, които вече дори не приличаха на човешки същества, а на купчина плът и пот, хаос от сплетени крайници.

„Не, само това не! Нека да има някакво движение! Да освободя поне едната си ръка. Да си поема поне глътка въздух.“

Стори ѝ се, че вижда кръв. Стори ѝ се, че вижда разкъсана плът.

Може би беше от нея.

Амелия Сакс почувства, че ѝ прилошава — не толкова от болка или неспособност да диша, а от паника.

„Не! Не падай. Не падай!“

Не можеше да диша. Нито глътка кислород не влизаше в дробовете ѝ. Изведнъж видя нечие коляно на сантиметри от лицето си. Бузата ѝ се удари в него и тя остана притисната така. Надуши миризмата на мръсни панталони, видя износена обувка.

„Само да не падна.“

Сетне си даде сметка, че може би вече е паднала.

Илюзията, почитаема публика, върви в крачка с техническия прогрес.

Часовниковите механизми, магнитите и барутът се използват в представления от самото начало на масовото им производство и дори преди това. Великият илюзионист Робер-Худен използвал електрически крушки във фокусите си, преди Томас Едисън да усъвършенства изобретението си.

Скоро след създаването на огнестрелните оръжия илюзионистите започнали да ги използват. Най-популярен — и най-вълнуващ — от тези номера̀ е оня, при който асистентът стреля срещу илюзиониста, а той трябва да улови куршума с ръка или с устата си.

Този трик бил много разпространен в цяла Европа и претърпял много вариации — с използване на няколко пистолета и на доброволци от публиката, които да стрелят по изпълнителя.