Джефри Дивър - Невидимия

— Голям си хитрец, Уиър. Хайде.

Престъпникът се вгледа в лицето на Кара и изсъска:

— Няма да те забравя. Гарантирам ти. Нали знаеш за П. Т. Слъбит? Обожавам фокусите му. Може да ти осигуря роля в частното си представление, когато се измъкна.

Селито се изсмя:

— Когато се измъкнеш?

Райм се замисли, сетне се обади:

— А, Лон. Когато ни каза за телчицата в зъба си, може да е било за отвличане на вниманието.

Кара кимна:

— И аз мисля така.

Уиър посърна. Селито отново се зае да го претърсва. Този път провери всички зъби. Намери подобна телчица в друг изкуствен зъб от лявата страна.

— Ще се погрижа да те сложат наистина на сигурно място — каза заплашително.

Извика един униформен полицай и го накара да окове краката на Уиър с още два чифта белезници.

— Така не мога да ходя — изхриптя убиецът.

— Ще правиш малки крачки — отвърна хладно Селито. — Малки крачки.

Той получи съобщението в една крайпътна закусвалня по шосе 244. Тъй като нямаше телефон във фургона си (не искаше да има, не му трябваше такова чудо), провеждаше всичките си разговори от такива места.

Понякога проверяваше съобщенията си през няколко дни, но тъй като днешното беше важно, той се забърза (доколкото можеше да се нарече бързане) към закусвалня „Елма“ до църковното училище.

Хобс Уентуърт беше мъж планина с рядка рижава брадица и малко по-светла къдрава коса. Никой в Кантон фолс не би свързал думата „кариера“ с Хобс, но това не означаваше, че не работи като вол. Той даваше всичко от себе си, стига работата да е на открито, да не изисква твърде много мислене и работодателят му да е бял.

Хобс беше женен за кротка, невзрачна женица на име Синди, която се занимаваше главно с даване на домашни уроци по готварство, с шиене и посещения у приятелки, които правеха същото. Хобс, от своя страна, прекарваше повечето си време в работа, лов, пиене и спорове с приятели (макар че повечето от тези „спорове“ бяха по-скоро „съгласяване“, защото винаги се оказваше, че с другарите му са на едно мнение).

Той бе роден и отраснал в Кантон фолс и страшно харесваше родното си градче. Наоколо имаше много добри места за лов и почти никое от тях не се охраняваше. Хората бяха надеждни, добронамерени и разумни (почти всички жители на Кантон фолс можеха да се нарекат „единомишленици“). Хобс имаше много възможности да се занимава с нещата, които му доставяха удоволствие. Включително, да не повярваш, да преподава в местното неделно училище. Хобс с голямо усилие беше избутал до осми клас и никога не си бе представял, че някой ще го покани да преподава.

Оказа се обаче, че има подход към хлапетата. Той не ги караше да четат молитви или да пеят в прослава на Исус… Не, просто им разказваше истории от Библията. Те обаче не съответстваха много на описаните в Светото писание — Хобс не се придържаше строго към сценария. Например в неговата версия, вместо да нахрани народа с една риба и два хляба, Синът Божи отишъл на лов с лък и стрели и улучил елен от сто метра; сетне го изкормил и одрал, занесъл го на градския площад и така задоволил глада на хората. (За да илюстрира разказа си, Хобс вдигна сглобяемия си спортен лък и — прас, заби една стрела със закален връх на пет сантиметра в стената — което предизвика възторг у децата.)

Сега, след края на един подобен урок, той влезе в „Елма“. Сервитьорката го посрещна:

— Здрасти, Хобс. Тортичка?

— Не, нека да е „Вернърс“ и омлет с кашкавал. С повече кетчуп. Хей, да си получавала съоб…

Преди да довърши, тя му подаде някакво листче. Не него пишеше: „Обади ми се. Дж. Б.“

— Джеди ли беше? — попита тя. — Звучеше като неговия глас. Откак полицията се навърта наоколо, не съм го мяркала.

Той не отговори на въпроса ѝ, само каза:

— Задръж поръчката за минутка.

Докато отиваше към телефона и ровеше в джоба си за монети, той си спомни обяда отпреди две седмици в „Ривърсайд ин“ в Бедфорд Джънкшън. На масата бяха седнали той, Франк Стемпъл и Джеди Барнс от Кантон фолс и някой си Ерик Уиър, когото Джеди наричаше Магьосника, защото беше, представете си, професионален фокусник.

Барнс накара Хобс страшно да се възгордее, защото стана от стола си при влизането му, усмихна се и каза на Уиър:

— Ето, господине, запознайте се с най-добрия стрелец в целия окръг. Освен това е истински бог на лъка. Служи си отлично и с ножа.

Хобс седна пред чинията с изтънчена храна в луксозния ресторант, горд, но и нервен (дори не си беше мечтал някога да яде в „Ривърсайд“), разрови специалитета на деня в чинията си и заслуша разказа на Барнс и Стемпъл за запознанството им с Уиър. Той беше един вид наемен войник. Хобс забеляза белезите по шията му и деформираните му пръсти и се почуди от какво е получил тези поражения. Сигурно от напалм.