Джефри Дивър - Невидимия

Констабъл поклати глава:

— Вижте, няма логика да наемам хора да ви убиват. На ваше място ще дойде друг прокурор. Процесът пак ще се състои, но срещу мен ще има и обвинения за убийство. Защо да го правя? Каква причина имам да ви убивам?

— Защото сте негодник, убиец и…

Констабъл го прекъсна разпалено:

— Много неща преживях, господине. Арестуваха ме, унижиха ме пред близките ми, тук се отнасят зле към мен и пресата ме хули. А знаете ли кое е единственото ми престъпление? — Той погледна Грейди в очите. — Че задавах неудобни въпроси.

— Андрю — предупреди го Рот и го докосна по ръката.

Затворникът обаче се дръпна рязко и белезниците му иззвъняха. Той продължи:

— Точно тук, в тази стая, аз ще извърша единствените си истински престъпления. Първа обида: Питам ви, не сте ли съгласен, че понякога властите се самозабравят и губят връзка с обикновените хора? Някои полицаи започват да се мислят за много велики и да се гаврят със затворниците… с невинни затворници.

— За такова нещо отиват в затвора — отвърна вяло Грейди.

— Това няма да върне накърненото достойнство на човека, нали? А и колко такива нарушители остават ненаказани?… Вижте какво става във Вашингтон. Оставят терористите да се разхождат свободно из страната ни, да ни избиват, а за да не ги обидим, не смеем да им забраним да влизат на наша територия или дори да им вземем отпечатъци и да ги задължим да носят документи за самоличност… Сега по един друг въпрос. Смятате ли, че правителството ни има право да дава парите на данъкоплатците на разни лентяи? Както на онзи „скулптор“, който направил статуи на Исус, Дева Мария и Йосиф от кравешки екскременти. Е, Господ надали има против, нали Той е сътворил скулптора и кравите. Но защо трябва правителството да дава моите спечелени с труд пари за такива глупости?

Грейди не отговори.

— Ами за другото ми нарушение? Да ви попитам — защо просто не признаем, че има разлика между различните раси и култури? Никога не съм казвал, че една раса е по-добра от другите. Казвам само, че не е правилно да се смесват.

— Сегрегацията е премахната отдавна — изръмжа Бел. — Подклаждането на расова вражда е престъпление.

— Навремето е било престъпление да продаваш алкохол, детективе. Било е престъпление да се работи в неделя. Било е законно обаче десетгодишни деца да се трудят във фабрики. По-късно хората са помъдрели и са променили законите, за да отразяват по-пълно човешката природа. — Констабъл се наведе и се вгледа в Бел и Сакс: — Уважаеми полицаи… Да задам сега и на вас един труден въпрос. Получавате сигнал, че някой човек може би е извършил престъпление и той е черен или латиноамериканец. Виждате го на улицата. Е, няма ли да държите по-напрегнато пистолета, отколкото, ако беше бял? Или ако заподозреният е бял и изглежда интелигентно — ако няма липсващи зъби и дрехите му не миришат на урина, — няма ли да се замислите малко повече, преди да натиснете спусъка? Няма ли да го претърсите по-малко грубо? — Затворникът се облегна назад и поклати глава: — Това са моите престъпления.

— Страхотна реч, Андрю — каза насмешливо Грейди. — Преди обаче да твърдиш, че те преследваме незаслужено, как ще коментираш факта, че Ерик Уиър е обядвал с трима други мъже в „Ривърсайд ин“ в Бедфорд Джънкшън преди две седмици? Това е на един хвърлей от централата на Патриотичния съюз и дома ти в Кантон фолс.

Констабъл примигна:

— „Ривърсайд ин“ ли?

Погледна през прозореца, който беше толкова мръсен, че не можеше да се разбере дали небето е синьо, или жълтеникаво от отровните газове на автомобилите.

Грейди присви очи:

— Какво? Знаеш ли нещо за това място?

— Аз… — започна затворникът, но адвокатът му го докосна леко и той замълча.

Двамата зашепнаха. Констабъл кимна бавно.

Грейди не се стърпя да го подкани:

— Знаеш ли някой постоянен посетител там?

След малко попита:

— Как е в килията, Андрю?

— Ами…

— Харесваш ли килията си?

— Нямам големи претенции, както вероятно знаете.

— В затвора е по-зле. И ще се наложи да те изолират в собствена, защото чернокожите затворници ще…

— Чарлс — прекъсна го раздразнено Рот. — Пропусни тази част.

— Добре, Джо, ще бъда прям. Тук слушам само „не съм направил това“, „не съм направил онова“. Някой се опитвал да го натопи и го използвал. Е, ако случаят е такъв — Грейди се обърна към Констабъл, — стига ме будалка и го докажи. Убеди ме, че нямаш нищо общо с опита за убийство. И ми дай имената на хората, които имат. Едва тогава можем да обсъждаме нещо.