Джефри Дивър - Невидимия

Здесь есть возможность читать онлайн «Джефри Дивър - Невидимия» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2003, Издательство: Ера, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Невидимия: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Невидимия»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Линкълн Райм и Амелия Сакс в смъртоносна игра с НЕВИДИМИЯ Джефри Дивър създава един от най-популярните и оригинални детективи в литературата — криминолога Линкълн Райм.
Необичайният екип Линкълн Райм — Амелия Сакс са познати от брилянтно написаните романи КОЛЕКЦИОНЕРЪТ НА КОСТИ, УБИЙТЕ РАЙМ, КАМЕННАТА МАЙМУНА, СЪЛЗАТА НА ДЯВОЛА.
Кошмарът започва в престижна консерватория в Ню Йорк.
И продължава седем минути.
Изстрел, писък, полицейска обсада.
Но залата, в която миг преди това се е заключил убиецът, е празна. От него няма и следа.
Райм и Амелия се впрягат цялата си енергия в безумната игра. Ала престъпникът мени външността си като хамелеон и винаги е една кървава крачка пред преследвачите си. Изкусно замислените убийства му спечелват прозвището Фокусника.
Ловкостта на ръцете срещу ловкостта на ума в най-мистериозния случай, който Райм и Амелия отчаяно се опитват да разгадаят.

Невидимия — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Невидимия», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Време беше. Тя отново надникна зад завесата.

За нейна изненада повечето места бяха заети. В хубави дни като днешния посещението обикновено не беше голямо. Джейнин от старческия дом бе тук; огромното ѝ тяло за миг закри входа. С нея бяха още няколко болногледачки от „Стайвсънд манър“. Имаше и неколцина приятели на Кара от списанието и блока ѝ.

Сетне, точно в 16 часа, черната завеса се разтвори и в залата влезе още един зрител — когото тя за нищо на света не очакваше да види на представлението си.

* * *

— Достъпно е за инвалиди — отбеляза сухо Линкълн Райм, като влезе с инвалидната си количка между редовете. — Няма да ги съдим.

Преди час, за изненада на Сакс и Том, той предложи да отидат с микробуса (снабден с рампа за инвалидни колички) в магазина и да видят представлението на Кара, като завърши:

— Въпреки че е жалко да похабяваме такъв прекрасен пролетен следобед на затворено.

Когато двамата го изгледаха в почуда (дори преди нещастния случай той никога не беше прекарвал хубавите пролетни следобеди сред природата), той добави:

— Шегувам се. Том, подготви, моля те, микробуса.

— „Моля те“, и таз хубава! — измърмори болногледачът.

Сега Райм огледа залата и забеляза едра чернокожа жена, която го гледаше. Тя бавно се изправи и се приближи, седна до Сакс, ръкува се с нея и кимна на Райм за поздрав. Попита дали те са полицаите, на които е помагала Кара. Той отвърна утвърдително и тримата се запознаха.

Името ѝ беше Джейнин и работеше като болногледачка в старческия приют, където бе настанена майката на Кара.

Райм я изгледа накриво при този израз и тя се поправи:

— О. Така ли се изразих? Исках да кажа „дом за настаняване на граждани в напреднала възраст“.

— Аз съм възпитаник на ЦВТТ.

Жената поклати глава:

— Не съм чувала за него.

— Център за възстановяване от тежки травми — преведе Том.

— Аз го наричах „Изрод-хотел“ — обясни Райм.

— Но на него му доставя удоволствие да е циничен — добави болногледачът.

— Работила съм в отделение за травми на гръбначния стълб. Най-много ни харесваха пациентите, които се държат провокативно. Кротките и веселите ни плашеха.

„Защото — помисли си Райм — те карат приятелите си да им сипят сто милиграма секонал в чашата или, ако могат да движат ръцете си, развъртат кранчето за газта.“

— На четвъртия ли прешлен имате травма? — попита Джейнин.

— Да.

— И сте свалили дихателния апарат. Браво.

— Майката на Кара тук ли е? — поинтересува се Сакс и се огледа.

Джейнин смръщи вежди:

— Ами… не.

— Тя не идва ли да я гледа?

— Майка ѝ не е много запозната със заниманията на Кара — отговори предпазливо негърката.

— Кара ми каза, че е болна — отбеляза Райм. — Състоянието ѝ по-добро ли е сега?

— Да, малко по-добро.

Тук има някаква тайна, досети се Райм, но тонът на сестрата ясно даваше да се разбере, че няма намерение да обсъжда състоянието на пациентите си с непознати.

Лампите изгаснаха и публиката утихна.

На сцената се качи белокос мъж. Въпреки възрастта и признаците за нелишен от пороци живот (нос на пияница и покафеняла от цигарен дим брада) погледът му беше остър, Стойката — изправена, и той стоеше пред публиката със самочувствието на артист. Застана до единствения декор на сцената — дървена имитация на древноримска колона. Обстановката беше скромна, но старецът носеше хубав костюм в съгласие с неписаното правило, че когато е пред публика, човек винаги трябва да е на ниво.

Това явно беше прословутият наставник на Кара, Дейвид Балзак. Той не се представи, но огледа продължително публиката и спря поглед върху Линкълн Райм по-дълго, отколкото върху когото и да било друг. Нищо обаче не подсказваше какво си мисли.

— Днес, дами и господа — заговори той, — имам удоволствието да ви представя една от най-обещаващите си ученички. Обучавам Кара вече повече от година. Тя ще ви покаже някои от най-тайнствените номера в историята на нашата професия, част от които са мои, а други — лично нейни. Не се изненадвайте — добави, като погледна право към Райм, сякаш говореше на него — и не се плашете от нищо, което ще видите днес. И така, дами и господа… представям ви… Кара.

Райм реши да наблюдава представлението от гледната точка на учен. Щеше да се опита да разгадае метода на триковете ѝ. Все пак Кара имаше известна преднина в тази игра на котка и мишка, в която дори не подозираше, че участва.

Младата жена излезе на сцената. Носеше прилепнало по тялото черно трико, изрязано във формата на полумесец на гърдите, и блестящ, прозрачен воал. Кара беше привлекателна, но този бляскав костюм я правеше дори съблазнителна. Тя се движеше като танцьорка, пъргаво и плавно. Последва дълга пауза, през която илюзионистката оглеждаше публиката си, сякаш изучаваше лицето на всеки от присъстващите. Започна да се усеща напрежение.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Невидимия»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Невидимия» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Невидимия»

Обсуждение, отзывы о книге «Невидимия» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x