Джефри Дивър - Невидимия

— Ще идваме да те гледаме в Лас Вегас — обеща ѝ Том.

Райм подкара количката си към рампата пред магазина. Случайно погледна встрани и забеляза, че Балзак го наблюдава от една задна врата. Илюзионистът се обърна бързо към Кара. Изведнъж в негово присъствие тя се промени коренно — сви се и придоби плах вид.

Метаморфози, каза си Райм, докато гледаше как Балзак бавно затваря вратата, за да скрие тайнствения си свят от чужди очи.

— Пак ще повторя. Ако искаш адвокат, веднага ще ти уредим.

— Разбрах — измърмори Уиър.

Намираха се в кабинета на Лон Селито на Полис Плаза 1. Помещението беше малко, сиво и скромно украсено с — както би се изразил един детектив — „снимка на момче, снимка на възрастна жена, пейзаж от неустановена местност и едно растение — мъртво“.

Селито беше разпитвал стотици заподозрени в кабинета си. Единствената разлика сега бе, че този арестант беше окован с два чифта белезници за сивия стол срещу бюрото. И зад него стоеше въоръжен униформен полицай.

— Разбираш ли?

— Нали казах вече — тросна се Уиър.

И така разпитът започна.

За разлика от Райм, който се беше специализирал в криминологията, главен детектив Лон Селито се занимаваше с всички аспекти на полицейската професия. Той бе детектив в същинския смисъл на думата. „Детектираше“ истината с всички законни средства, но използваше и свои методи. Обичаше да казва, че полицейската професия е най-хубавата в света. Работата изискваше от човек умения на актьор, политик, шахматист, а понякога дори на бандит.

Най-вълнуващата част за него бяха разпитите — принуждаването на заподозрените да правят самопризнания или да издадат съучастниците си, местата, където са скрили жертвите си или откраднатото.

Този негодник обаче мълчеше като риба.

— Добре, Ерик, какво знаеш за Патриотичния съюз?

— Както вече казах, нищо. Само съм чел за тях — отвърна Уиър и почеса носа си с рамо. — Защо не свалиш тези белезници само за минута?

— Не, няма да ги сваля. Значи само си „чел“ за съюза, а?

— Точно така — отговори Уиър и се закашля.

— Къде?

— В „Тайм“, мисля.

— Образован си. Говориш добре. Не вярвам да споделяш идеите им.

— Разбира се, че не — изхриптя арестантът. — Те са пълни малоумници.

— Значи, щом не споделяш вижданията им, единствената причина да искаш да убиеш Чарлс Грейди са парите им. Колко точно обещаха да ти платят?

— О, аз нямах намерение да го убивам.

— А какво правеше в апартамента му със зареден пистолет?

— Вижте, аз обичам предизвикателствата. Опитвам се да проникна на места, където никой друг не може да влезе. Не съм сторил лошо на никого.

Уиър изрече тези думи отчасти към Селито, отчасти към очуканата видеокамера, насочена към лицето му.

— Как беше паят с месо? Или ти яде печена пуйка?

— Какво?

— В Бедфорд Джънкшън. В „Ривърсайд ин“. Обзалагам се, че ти си ял пуйката. Момчетата на Констабъл са взели пая, пържолата и специалитета на деня. Какво яде Джеди?

— Кой? О, мъжът, за когото ме питахте? Барнс. За касовата бележка говорите, нали? Истината е, че я намерих случайно. Трябваше ми да си запиша нещо и взех първото листче, което ми попадна.

„Истината ли? — замисли се Селито. — Добре.“

— Трябвала ти е, за да си запишеш нещо, а?

Уиър с мъка си пое въздух, кимна.

— Къде стана това? — продължи с нарастващо отегчение Селито. — Къде ти е трябвала тази хартийка?

— Не знам. В някоя закусвалня на „Старбъкс“.

— Коя?

Уиър присви очи:

— Не помня.

В последно време престъпниците често споменаваха „Старбъкс“, когато искаха да си намерят алиби. Вероятно защото закусвалните бяха на всеки ъгъл и изглеждаха почти еднакво — съвсем нормално звучеше човек да не запомни къде точно е бил.

— Защо нямаше нищо написано? — продължи детективът.

— Къде?

— На гърба на касовата бележка. Ако ти е трябвала, за да си запишеш нещо, защо не си записал нищо?

— О, не намерих химикалка.

— В „Старбъкс“ има химикалки. Използват ги често. Например при подписване на ваучерите за разплащане с кредитни карти.

— Продавачката беше заета. Не исках да я притеснявам.

— Какво искаше да си запишеш?

— Часа на една кинопрожекция.

— Къде е трупът на Лари Бърк?

— Кой?

— Полицаят, който те арестува на Осемдесет и осма улица. Снощи си казал на Линкълн Райм, че си го убил и трупът е някъде в Уестсайд.

— Исках само да го заблудя, че смятам да нападна цирка. Дадох му лъжлива информация.