Юси Адлер-Улсен - Жената в капан

Когато опря велосипеда си о бараката пред кухнята, установи, че другите двама обитатели на къщата са се прибрали. Верен на традицията, Мортен Холен, наемателят на сутерена, беше усилил „Риголето“ до дупка, а от прозореца на втория етаж, където се намираше стаята на доведения син на Карл, бумтеше хардрок. Карл се затрудняваше да си представи по-ужасна музикална комбинация.

Влизайки в този своеобразен ад, той тропна няколко пъти с крак по пода и операта отдолу веднага заглъхна. По-трудно се очертаваше да се справи с хардрока. Карл взе стълбите към горния етаж на три скока и отвори вратата, без да чука.

— Каква е тази дандания, Йеспер?! Чува се през две къщи от нас! После ти ще плащаш глоби! — кресна Карл с цяло гърло.

Младежът не чуваше заплахата за пръв път и приведеният му над клавиатурата гръб изобщо не помръдна.

— Ей, момченце! — изрева Карл в ухото му. — Намали проклетата музика или ще ти рязна интернета!

Това даде резултат. В кухнята Мортен вече беше наредил чинии върху масата. Един съсед го бе нарекъл „заместника на домакинята в 73-ти апартамент“. Определението беше неточно. Всъщност Мортен не бе заместник, а най-кадърната и работлива домакиня, която Карл познаваше. Пазаруваше, переше, готвеше и чистеше, а от чувствените му устни се лееха оперни арии. Освен това си плащаше редовно наема.

— Днес ходи ли в университета, Мортен? — попита Карл, макар да се досещаше за отговора.

Наемателят му беше навършил трийсет и три години, а през последните тринайсет се занимаваше най-усърдно с всевъзможни научни въпроси, стига да нямат нищо общо с трите специалности, записани последователно в университета. Затова Мортен притежаваше завидни познания в разнообразни области, освен в онези, които държавата го подпомагаше да изучава и с които един ден щеше да си вади хляба. Той обърна към Карл внушителния си затлъстял гръб и се съсредоточи върху къкрещата гозба на котлона.

— Реших да уча държавно управление.

Мортен и преди беше споменавал за интереса си към тази научна дисциплина, но Карл знаеше, че е въпрос на време младият мъж да се откаже от настоящото си следване и да запише нова специалност.

— За бога, Мортен, няма ли първо да завършиш започнатото? — все пак попита Карл.

Мортен добави щипка сол в тенджерата и разбърка гозбата.

— Повечето ми състуденти от курса по политология подкрепят управляващите партии. Това никак не ми допада.

— Откъде знаеш? Та ти не стъпваш на лекции!

— Вчера ходих. Разказах на състудентите ми виц за Карина Йенсен.

— Не е трудно да се посмееш на гърба на политик, преминал от крайнолява в либерална партия.

— Карина Йенсен е живото доказателство, че зад високо чело може да се крие гладък мозък — това е вицът. Никой не се засмя.

Мортен определено не се вписваше в категорията „средностатистически млад мъж“. Социалните контакти на този грамаден на ръст, вечен студент и девственик-андрогин се изчерпваха със съвети към непознати клиенти в супермаркета, където пазаруваше, как да приготвят закупените продукти. Мортен обичаше да обсъжда например дали спанакът е по-вкусен със или без сметанов сос.

— Нищо не означава, че не са се смели на вица — отбеляза Карл. — И на мен не ми е смешно, но не подкрепям управляващите партии. Когото и да питаш, ще ти каже същото.

Карл поклати глава. Нямаше никакви изгледи да го вразуми, но, от друга страна, докато наемателят му печелеше добре от работата си във видеотеката и си плащаше наема, можеше да следва каквото си поиска.

— Държавно управление, казваш… Звучи ми ужасно скучно.

Мортен сви рамене и добави няколко нарязани моркова към ястието. Помълча малко — доста необичайно. Карл вече се досещаше какво предстои.

— Вига се обади — съобщи Мортен с леко угрижен глас и се отдръпна.

В такива случаи обикновено придружаваше съобщението с репликата „Don’t shoot те, I’m only the piano player“ 6 6 Don’t shoot те, I’m only the piano player. (англ.) — Не ме застрелвай, аз съм само пианистът. — Бел.прев. . За изненада на Карл този път той пропусна да го каже.

Карл мълчеше. Ако Вига толкова държи да говори с него, нека звънне пак.

— Май в къщата ѝ е студено — подхвърли по-смело Мортен, докато разбъркваше ястието.

Карл се обърна към него. От тенджерата се разнасяше съблазнителен аромат, който изостри апетита му.

— Студено ѝ било, казваш… Ами да натъпче двама-трима от любовниците си в камината.

— За какво си говорите? — попита Йеспер от вратата.