Алиса Дей - Непокорни сърца в Атлантида. Жената на шейпшифтъра

Докато Бастиян оглеждаше бойното поле, челюстта му ритмично се свиваше и отпускаше.

— Стратегията е всичко във войната. Гледайте и се учете, хлапаци.

Опонентът му присви очи и проучи мястото.

— Премини на свой риск, воине. Знай, че ще те смачкам в пепелището на позорната загуба.

— О, за бога, вие двамата няма ли да се изясните най-накрая? Имам чипове за следващата игра, както и предчувствието, че въздушният хокей и аз ще станем много добри приятели — каза Денал от мястото си върху дългия, нисък диван, на който се беше излегнал. — Изпадате в града на загубеняците, дами, така че побързайте вече.

Бастиян се засмя.

— По дяволите, Джъстис. Изглежда несравнимата ти репутация на ритащ задници воин ще пострада, ако малкият Денал се измъкне, след като те е нарекъл дама.

Лорд Джъстис преметна през рамо, стигащата до кръста му плитка от синя коса и презрително се засмя.

— В случай, че си пропуснал, той нарече и теб дама.

Бастиян отправи смъртоносен удар право към вратата на Джъстис.

— Леле, страхотен съм. Когато си над два метра висок, жалките обиди отскачат от теб. Атлантида никога не е виждала воин като мен — каза той и се ухили.

Отметна глава назад и пое глътка чист, филтриран от морето въздух, а после погледна над перилата на балкона към величието на Атлантида. Сградите от бял мрамор блестяха в течното злато на магически създадената слънчева светлина. Храмът на Посейдон, най-голямата от всички сгради, гордо се извисяваше в центъра с колоните си, покрити със злато. Дълбокото, неизмеримо синьо на океана в момента нежно се плъзгаше по купола, който покриваше всички им.

— Хубаво е да си у дома — измърмори той почти на себе си. Беше уморен. По дяволите, всички те бяха изморени. Мисиите на повърхността винаги са били опасни, но напоследък бяха станали смъртоносни. Воините на Посейдон защитаваха човечеството повече от единадесет хиляди години, но винаги в сенките, без да се разкриват.

Дяволски тайно, както щеше да каже Вен.

Бастиян си спомни обучението си и думите, които бяха издълбани в душата му — кредото на воините на Посейдон:

Ние ще чакаме. Ще наблюдаваме. И ще браним.

За да послужим като първо предупреждение в навечерието на унищожението на човечеството. Тогава и само тогава Атлантида ще се възроди.

Затова ние сме воините на Посейдон и знакът на Тризъбеца, който носим, е свидетелство за нашия свещен дълг да защитаваме човешкия вид.

— Дори когато те са достатъчно глупави, за да допуснат вампири в Конгреса си и шейпшифтъри в медиите си — изръмжа той.

Джъстис повдигна вежда към него, но преди да успее да пусне шега за воини, които си говорят сами, огромните дървени врати, инкрустирани със злато, сребро и покрит с мед орейхалк, бавно се отвориха. На балкона излезе воин. Бастиян се опита да не се засмее, когато Денал почти падна от дивана в бързината си да се изправи в знак на уважение.

— Лорд Венджънс — отсечено каза той, с изпънати отстрани ръце.

Вен не забави крачка.

— Спокойно, пич. Сериозно, Денал, трябва да те отучим от тези новобрански неща, преди да ни подлудиш всички.

Лицето на Денал придоби суров вид и сякаш той се състари с цял век пред очите им.

— Принце мой, смятам, че съм достоен да бъда наричан опитен воин, след като бях убит от вампири и саможертвата на нашата кралица ме върна към живота.

Вен също стана сериозен, когато му отговори:

— И е точно така, Денал. — После се ухили. — Но ако ме наречеш още веднъж „принце мой“, ще ти наритам задника.

Бастиян реши, че е време да смени темата.

— Като говорим за сватбата, Вен, кога ще се състои благословеното събитие?

Той се обърна към него и Бастиян отново осъзна под какво напрежение беше напоследък Вен. Чертите на лицето му бяха по-резки и по-строго изсечени, отколкото само преди седмица.

Преди върховният принц Конлан да срещне лейди Райли и двамата да убият богинята на вампирите, Анубиса.

— Кога Конлан ще се ожени за лейди Райли? Очаквам с нетърпение това празненство. Атлантида заслужава да се огласи от радост, след седмиците планиране на предстоящата война със съюзилите се вампири и шейпшифтъри.

Вен огледа наскоро ремонтирания балкон, поклати глава и се усмихна.

— Все още не мога да повярвам, че Райли убеди Конлан да превърне мястото в стая за игри. Имаме дори футбол. Обичам тази жена.