Алиса Дей: Непокорни сърца в Атлантида. Жената на шейпшифтъра

Той се обърна към Бастиян, който все още беше зашеметен и се опитваше да проумее случващото се.

— Помниш ли сексапилната рейнджърка, която спаси от бандата рокери в Маями преди няколко години? Мацката от поддръжката на Националния парк? Която миришеше на шейпшифтър?

Бастиян почувства как вътрешностите му изсъхват, дори само докато кимаше.

— Кат Фиеро? Да. Имам смътен спомен.

Смътен спомен за онзи ден преди двадесет и един месеца и три седмици.

— Смътен спомен, задникът ми — отвърна Вен, смеейки се. — Това беше единственият случай, в който господин Стабиляга не беше на себе си.

Прекалено късно Бастиян осъзна, че не трябваше да произнася толкова бързо името й, защото сега всички в стаята го зяпаха. Любопитно. Замислено. А що се отнася до Джъстис — може би подигравателно.

Поне не беше казал нещо наистина глупаво.

Като да спомене как слънцето осветяваше светлокестенявата й коса и караше кадифените й кичури да блестят ярко, сякаш в тях бяха преплетени златни нишки.

Или как силата и умопомрачителните извивки на високото й, идеално оформено тяло, го бяха изстреляли в толкова болезнено ясни фантазии, че бе напуснал бара, намиращ се на плажа, за да влезе директно в океана, напълно облечен, в опит да се охлади. След като се беше бил с половин дузина вампири, които бяха решили да си поиграят с красивата шейпшифтърка, когато я бяха хванали сама.

Господин Стабиляга. Само ако знаеха. Тихата приветливост, която се бореше толкова силно да представи пред света, беше шега. Десетилетията, в които се бореше със злото, дебнещо човечеството, бяха отслабили разума в него. Само ако знаеха колко близко беше до това напълно да обезумее, след като беше разбрал за стореното от вампирите на бебетата в онова сиропиталище в Румъния, щяха да се страхуват от него.

Всеки нормален човек трябваше да се страхува от това, в което се бе превърнал, след като беше принуден да разчисти бъркотията.

Превърнатите във вампири бебета, бяха отвратителни, но душата му никога нямаше да се възстанови от онова, което бе принуден да стори. Три цикъла на пречистване в храма не бяха достатъчни. Нищо не би било в състояние да изчисти петното в душата му. Жена като Кат заслужаваше нещо по-добро от чудовището, в което се беше превърнал през онзи ден.

— Да — раздразнено отговори Бастиян. — Спомням си я. Най-вече как я сваляше и тя ти би шута — каза той, опитвайки се да върне вниманието си обратно към Вен.

Вен се ухили.

— Да, тя би шута на мен и опитите ми за ухажване здраво по колективния ни задник. Въпросът е, че има свърталище от шейпшифтъри в националния резерват „Биг Сайпръс“, които са станали изменници напук на указа на влиятелния алфа от Флорида, който казва, че са в съюз с вампирите. Надяваме се, че можем да ги привлечем на наша страна. Групата от „Биг Сайпръс“ са пантери и водачът Итън е истински гадняр.

— А Кат?

— Надяваме се, че тя е нашият начин да влезем. От онова, което чухме, тя е наполовина човек. Разузнаване от Куин.

Бастиян бавно кимна. Сестрата на лейди Райли беше един от лидерите на човешкото въстание срещу господството на вампирите и шейпшифтърите и се грижеше да разполагат с изключително добра информация.

— Това има смисъл. Кат изглеждаше… различна. Можех да подуша голямата котка, да почувствам нейната сила под кожата й, но тя не беше същата, каквато е при другите шейпшифтъри.

Джъстис подсвирна.

— Усетил си котешката сила под кожата й? Какво друго си почувствал? Колко точно секси е това маце?

Вътрешностите му се свиха, Бастиян се завъртя към Джъстис и запрати хокейната шайба през стаята към него. Джъстис рязко дръпна глава настрана и Бастиян с ужас видя как шайбата се заби в стената до лицето на воина.

— Какво, по дяволите, беше това? — извика Денал и се отправи към стената, за да издърпа шайбата.

Отне му три опита. Бастиян почувства как лицето му пламва от срам. Добрият воин никога не губеше контрол. Годините на обучение бяха набили това в главата му, точно толкова, колкото изкуството да борави с меч стратегията за битка. Какво му беше станало?

В ума му се появи образ на нежната извивка на шията на Кат.

О, по дяволите!

Той се поклони на Джъстис.

— Моите най-дълбоки извинения, лорд Джъстис. Не знам какво… Аз…

Джъстис го прекъсна и изрече със смъртоносно спокоен глас:

— Ако ти беше някой друг, щях да те убия за това. Спасявал си живота ми достатъчно пъти, за да си заслужиш един опит. Но внимавай за в бъдеще, Бастиян.