Робърт Шекли - Капан

Семиш, трябва ми помощ. Ситуацията е потенциално опасна. Ела веднага.

Оказва се, че ти бе напълно прав, Семиш, стари приятелю. Никога не биваше да се доверявам на земляните. Те са една лукава, безотговорна раса, точно както винаги си ми го казвал.

Обаче не са чак толкова глупави, колкото изглеждат. Започвам да вярвам, че тънкостта на пипалото не е единствения признак за интелигентност.

Каква ужасна бъркотия, Семиш! А пък планът изглеждаше толкова сигурен…

Ед Дайли зърна блясъкът на метал пред вратата на бунгалото, но беше още твърде сънен, за да му обърне внимание. Беше се събудил малко след зазоряване и се измъкна навън, за да види какво е времето. През нощта бе валяло силно и сега от всяко листо и клон на заобикалящата го гора капеше. Колата му изглеждаше удавена във вода, а черният път, водещ към планината, бе покрит с трийсет сантиметра кал.

Приятелят му Търстън дойде до вратата по пижама. Кръглото му лице излъчваше сънливост и безгранично спокойствие като физиономията на Буда.

— Винаги вали през първия ден на отпуската — заяви Търстън. — Природен закон.

— Може би днес пъстървата ще кълве — каза Дайли.

— Може. Но в такъв ден е най-хубаво да си запалиш огън в камината и да седнеш пред нея с чаша чай с ром.

От единайсет години насам те прекарваха заедно по една кратка отпуска през есента.

Дайли изпитваше някаква романтична любов към екипировки. Продавачите в модните магазини за спортни стоки в Ню Йорк украсяваха широките му рамене със скъпи якета, каквито човек би си купил само ако тръгва на поход по дирите на снежния човек из висините на Тибет. Пробутваха му остроумно измислени миниатюрни печки, които поддържаха огън даже и сред ураган, и странно изкривени ножове от шведска стомана.

Дайли обичаше да усеща плоската манерка до бедрото си и закалената стомана на ловната пушка през рамо, въпреки че манерката обикновено бе пълна с ром, а пушката се използваше само за събаряне на тенекиени кутии. Защото въпреки мечтите си Дайли беше добър човек и обичаше животните и птиците.

Приятелят му Търстън бе пълен и възнисък мъж и не се натоварваше с нищо повече от лека мрежа за пеперуди и възможно най-малката пушка. Още в края на първата седмица той успяваше да измести мястото за лов към езерото Плесид, където попадаше в любимото си обкръжение от безброй барчета. Там, с невероятни познания за терена, той с удоволствие преследваше красиви момичета вместо кафяви и черни мечки или планински елени.

Това леко изпитание бе по-приятно за двамата добри и преуспели бизнесмени, надхвърлили четирийсетте, които после се завръщаха в града загорели и освежени и с възстановена търпимост към съпругите си.

— За рома съм съгласен — каза Дайли. — Какво е това? — Той бе забелязал блясъка на метал близо до бунгалото.

Търстън пристъпи навън й побутна с крак нещото.

— Странна работа.

Дайли разтвори с ръце тревата и видя квадратна клетка със страна от около метър, изработена от метални ленти и с капак на панти. На една от лентите с дебели букви пишеше: „КАПАН“.

— Откъде го купи пък това ? — попита Търстън.

— Не съм го купувал.

Дайли откри пластмасов етикет, завързан за една от металните ленти. Той го откачи и зачете: „Скъпи приятелю, това е нова и революционна конструкция на КАПАН. За да го препоръчаме на купувачите, ние ви предлагаме този модел напълно безплатно ! Ще видите, че той е уникален и ценен уред за лов на дребен дивеч, при условие че следвате точно инструкциите, написани от обратната страна. Късмет и наслука!“

— Я виж ти, какво странно нещо — каза Дайли. — Мислиш ли, че са го оставили през нощта?

— Че откъде да знам? — врътна се Търстън. — Стомахът ми къркори. Хайде да си приготвим закуска.

— Не те ли интересува?

— Не особено. Някаква си играчка. Имаш стотици като нея. Онзи капан за мечки от „Абъркомби и Фич“, рогът за мамене на ягуари от „Батлър“, примамката за крокодили от…

— Ама никога не съм виждал такъв капан — зачуди се Дайли. — Много хитра реклама е да ти го оставят пред вратата.

— После със сигурност ще ти изпратят сметката — цинично се изсмя Търстън. — Отивам да приготвя закуска. Ти ще миеш чиниите.

Той влезе, а Дайли обърна етикета и зачете, указанията.

„Поставете КАПАНА на някоя полянка и го завържете с веригата към дърво. Натиснете бутон номер едно, намиращ се на дъното. Той зарежда КАПАНА. Изчакайте пет секунди и натиснете бутон номер две. Това задейства КАПАНА. Повече не е нужно да правите нищо, докато не бъде осъществено ХВАЩАНЕ. Тогава вие натискате бутон номер три, за да изключите и отворите КАПАНА и да вземете ПЛЯЧКАТА.