Джон Лескроарт - Фатална жена

Трябваше да намери по-добър начин.

Отговорът дойде от адвоката му Лайъм Гудмън. Той му обясни, макар че в интерес на истината Джон Ло беше бегло запознат с процедурата, че блоковете с апартаментите трябва да бъдат пререгистрирани, но не като жилищна площ, а като салони за масаж. Те пък ще бъдат напълнени с нови имигрантки от Корея, подлъгани да отидат в САЩ с обещания за големи заплати и почтена, стабилна работа като сервитьорки, модели или камериерки. Всъщност младите жени често пъти пристигаха задлъжнели с хиляди долари на посредниците, уредили пътуването, документите и установяването в Америка.

За да си платят дълговете, посредниците, които реално бяха техни господари, макар и да не се наричаха така, ги принуждаваха да работят в салоните за масаж като сексробини. Обикновено работеха по шест дни в седмицата и обслужваха до десет-дванадесет мъже на ден. Печелеха за господарите си по петдесет долара на сеанс и отчитаха половината от бакшишите (от сто до четиристотин долара в зависимост от услугата).

Останалото отиваше за тяхната свобода, която обаче можеше да се окаже непостижима, а често ставаше точно така.

За момичетата това беше лошо, но за Джон Ло означаваше страхотен бизнес, който разреши всичките му парични проблеми. Атмосферата в града беше супер снизходителна и сексуалните простъпки минаваха между капките. Властите, общо взето, не обръщаха внимание на тези така наречени „престъпления без жертви“. Освен това през 2004 г. юрисдикцията над масажните салони се прехвърли от полицейското управление към градския Отдел по общественото здраве, чиито правомощия да проверяват доколко чисти са тези бизнес обекти, не налагаха и задължително докладване на полицията за признаци на заподозряна или вероятна проституция. Един използван презерватив може и да беше нарушение на здравните разпоредби, но нямаше за какво да звънят на Нравствения отдел. А и никой не обръщаше внимание на секса в салоните за масаж, освен ако полицията не видеше как парите преминават от ръка в ръка.

Накратко — бяха добри времена да си собственик на няколко салона за масаж в Сан Франциско и за Джон Ло не беше никакъв проблем да се отблагодари на Лайъм Гудмън за правните съвети, помощта при пререгистрирането и за преобръщането на финансовия му живот с дарение за кампанията му за член на Градския съвет или като подкани познати бизнесмени от „Тендърлойн“ и „Чайнатаун“ също да подкрепят кампанията.

Приблизителната причина за акцията срещу собствениците на барове и сервирането на алкохол на непълнолетни се коренеше в третичната проява на верижен ефект, започнал преди два месеца, когато федералните направиха неочаквана чистка на салоните за масаж в града. Бяха арестувани около сто масажистки, повечето корейки. Кметът Лилънд Крофърд беше силно смутен и шокиран, шокиран да разбере, че в тези места има доста секс, и нареди да се състави отряд от инспектори от здравната служба и от полицията, който да засили наблюдението и прилагането на градските закони срещу проституцията.

Второто събитие отпреди едва месец получи широка публичност. Крофърд, придружен от хора от новосформирания отряд и свита репортери, чакаше в безименната уличка, водеща към салона за масажи „Златна мечта“, собственост на Джон Ло и лицензиран от Отдела по общественото здраве, докато един цивилен полицай от азиатски произход натисна звънеца. Когато металната външна врата се отвори, полицаят лепна езичето с парче тиксо, така че групата на кмета да може да влезе тъкмо навреме, за да спипа един мъж посред сексуален акт във фоайето на сградата.

Затова не беше особено изненадващо, че акцията разбуни духовете и Крофърд обяви война на трафика на сексробини в града. За лош късмет цялата шумотевица и викове не доведоха до нищо, тъй като инспекторите, които придружаваха Крофърд, можаха да уличат „Златна мечта“ единствено в лоша вентилация, неподходящо облекло на служителите, използване на бизнес адреса като място за живеене и в използване на легло вместо на масажна маса. Никой не беше видял пари да сменят притежателя си, нито една от страните не проговори и безочливият сексуален акт, на който бяха станали свидетели, нямаше как да бъде класифициран като проституция и да бъдат повдигнати обвинения.

Седмица по-късно съдията от административния съд Мори Суиндел, бивш партньор в правната кантора на съпругата на Лайъм Гудмън, отказа да отнеме разрешителното на Джон Ло за салона за масажи. Нито едно от момичетата, работещи в „Златна мечта“, не свидетелства срещу собственика, а и се носеха слухове, че той ги е заплашил, за да си мълчат. По същото време се провали и федералното дело, което обхващаше първите стотина ареста. Така десетте салона за масажи продължиха да работят.