Джон Лескроарт - Фатална жена

— Наистина?

— Това бяха точните му думи.

— Вече се чувствам по-добре.

Харди се спря на вратата и се обърна.

— Ако въобще направим крайно невероятното предположение, че имам някакви чувства.

След почти две години на официалния си пост Уес Фарел беше натрупал достатъчно мебели, за да положи печата на личността си върху кабинета. Той например никога не беше вярвал в нуждата от бюро, тъй като смяташе, че то създава ненужна бариера между хората. Вместо това Фарел беше сложил две дървени маси в края на кабинета. Върху масата откъм прозорците към ул. „Брайънт“ бяха компютърът, принтерът с факса, стационарният телефон и няколко високи купчини папки. На масата до задната стена беше сложен огромният телевизор с плосък екран, а пред нея като в театър бяха наредени десетина сгъваеми стола. Спортната тема също беше широко застъпена. В средата на кабинета имаше джага, на рафтовете с книги беше окачен малък баскетболен кош, а шахматната дъска беше на малка масичка до вратата, точно под мишената за дартс, която пък беше подарък от Харди. Фарел беше превърнал плота под лавиците в добре зареден и напълно незаконен мокър бар (пиенето беше забранено в цялата сграда на Съдебната палата), зареден с твърд алкохол, вино, бира и завършен с минихладилник, мивка, котлон, модерна еспресо машина и различни чайове. Няколко седмици след началото на мандата му Трея го убеди да сложи истински столове, диван и масичка за кафе, за да обособи два отделни къта — един в хром и един в кожа, в случай че гостите поискат да седнат.

Когато Харди влезе, Фарел си бършеше лицето над мивката. Той носеше кафяви панталони, износени и сякаш протрити кожени обувки и беше без сако и вратовръзка. Горните копчета на бялата му риза бяха разкопчани и тениската се виждаше, което Харди прие като намек.

— Моля, тържествен барабанен бой за днешното тайно съобщение — каза той вместо поздрав.

Фарел се поколеба само за миг, преди да остави хавлията и да кимне в знак на съгласие. Разкопча още две копчета и се разгърди. На тениската под ризата пишеше „Смит и Уесън — първият шутър“.

Харди беше отдавнашен фен на фетиша на Уес към тениски и кимна одобрително.

— Какво ли ще стане, когато ти свършат тениските?

— Няма начин — поклати глава Фарел. — Пазарът на тениски с надписи е бездънен. Легионите фенове ми дават по шест или осем всеки ден. Даже и утре това да спре, пак съм запасен, докато стана на седемдесет и пет години.

Той започна да закопчава ризата си.

— Как си? Как са нещата в стария офис?

— Добре и добре. Филис ти праща обичта си.

— А, Филис. Има неща, които никога не сме си представяли, че ще ни липсват.

— Филис ти липсва?

— Всъщност не, не точно. По-скоро говорех за онези безгрижни дни от близкото минало, когато Филис беше най-лошото нещо, което можеше да ни се случи. Тук на всеки четвърт час идват хора, пред които Филис е като Майка Тереза.

— И си подремваш, за да ги избягваш?

— Ей — Фарел вдигна предупредително пръст. — Заслужавам малко почивка, когато съм станал в четири и петнадесет, както направих днес. И, повярвай ми, дори и с дрямката вече съм си изпълнил квотата задници за деня.

— Да не би това случайно да има нещо общо с акцията в бара снощи?

Фарел го изгледа косо.

— В интерес на истината точно така е. Занимаваш ли се със случаите?

Харди кимна.

— Преди няколко часа ми се обади Ед Бенсън с молба да намеря адвокати по делата с конфликт на интереси. Аз, естествено, се явих доброволно, за да изпълня гражданския си дълг.

— За което съм ти дълбоко благодарен, о, извънреден служителю на обществото.

— Ама наистина. Ти ли повдигна обвинения срещу ония несретници? За пиене под законната възраст?

— Вярвай ми, идеята не беше моя.

— И на кого тогава трябва да благодарим и двамата?

— Допускам, че познаваш нашия почитаем Лайъм Гудмън от Градския съвет?

Харди приседна на страничната облегалка на дивана.

— Помислих си, че може да е той. Просто съм леко изненадан, че си одобрил заповедите за арест.

— Не ме занимавай с политика — махна с ръка Фарел. — Гудмън искаше арести по углавни престъпления, Диз. Ще ти спестя разговора ни. А няма никакво съмнение, че до довечера хората ще знаят, че зад всичко това седи Гудмън. Той ще се появи по всички новини, местни и национални, и ще се опита да си припише колкото се може повече заслуги.

Фарел се приближи до джагата, взе топчето и го пусна на масата. Зае позиция за удар и яростно завъртя ръкохватката. Гол. После отново погледна Харди.