Джефри Дивър - Картбланш

— Тогава утре — също така разсеяно отвърна Бонд и се вторачи в телефона си.

— Да, добре — рече Хидт. — Фелисити!

Изпълнителният директор на благотворителната организация се усмихна и се отдели от дебел, плешив мъж в пепелявосиво вечерно сако. Той беше задържал ръката ѝ по-дълго, отколкото повеляваше доброто възпитание. Тя се присъедини към Хидт, Джесика и Бонд.

— Северан. Джесика.

Те допряха бузи.

— Това е мой делови партньор, Джийн Терон, от Дърбан. Дошъл е тук за няколко дни.

Фелисити стисна ръката на Бонд. Той ѝ зададе очевидните въпроси за организацията ѝ и доставката с храна, която щеше да пристигне скоро. Тайно се надяваше, че Хидт ще промени решението си за вечерята.

Ала Хидт погледна още веднъж айфона си и заяви:

— Боя се, че трябва да тръгваме.

— Северан — каза Фелисити. — Мисля, че изказването ми не изрази напълно благодарността ни. Ти ни запозна с неколцина много важни дарители. Не мога да ти се отблагодаря достатъчно.

Бонд запомни думите ѝ. Тя знаеше имената на някои от деловите партньори на Хидт. Той се запита как най-добре да използва връзката.

— За мен е удоволствие да помогна — отговори Хидт. — Провървя ми в живота и искам да споделя късмета си. — Той се обърна към Бонд. — Ще се видим утре, Терон, около обяд, ако е удобно. Сложете си стари дрехи и обувки. — Докосна къдравата си брада с показалеца си и нокътят му отрази лъч жълтеникава светлина. — Предстои ви в разходка в ада.

Хидт и Джесика излязоха и Бонд се обърна към Фелисити Уилинг:

— Статистическите данни са обезпокоителни. Може би ще проявя интерес да помогна.

Той долови парфюма ѝ с ухание на мускус.

— Може би ще проявите интерес?

Бонд кимна.

Тя се усмихна, но усмивката ѝ не стигна до очите.

— Е, господин Терон, на всеки един дарител, който напише чек, двама заявяват, че се „интересуват“, но не виждам от тях нито един ранд. Предпочитам направо да ми кажат, че няма да дадат нищо. Така мога спокойно да продължа работата си. Простете ми, ако съм груба, но водя истинска война.

— И не взимате пленници.

— Не — отвърна Фелисити. Този път усмивката ѝ беше искрена.

Фелисити Уилфул…

— Тогава със сигурност ще помогна — заяви Бонд и се запита какво ще си помислят от отдел „А“, когато видят дарение в отчета за разходите му. — Но не съм убеден дали ще мога да достигна нивото на щедрост на Северан.

— Всеки дарен ранд ни приближава до решението на проблема.

Бонд си даде вид, че се замисля, и после рече:

— Току-що ми хрумна нещо. Северан и Джесика не могат да дойдат на вечеря с мен. Желаете ли да ме придружите след търга?

Тя се замисли.

— Не виждам защо не. Виждате ми се в добра форма.

Фелисити се обърна като лъвица, готова да връхлети върху стадо газели.

Към края на събитието, на което бяха събрани трийсет хиляди английски лири, включително скромно дарение от кредитната карта на Джийн Терон, Бонд и Фелисити Уилинг тръгнаха към паркинга зад клуб „Лодж“.

Приближиха се до голям пикап, до който бяха наредени десетки кашони, Фелисити надигна роклята си, наведе се като пристанищен хамалин и прехвърли тежък кашон през отворената странична врата на колата.

Намекът за физическата годност на Бонд изведнъж се изясни.

— Позволете на мен — каза той.

Двамата ще ги натоварим.

Те започнаха да пренасят кашоните, които миришеха на храна.

— Остатъци — отбеляза Бонд.

— Не смятате ли, че беше доста иронично да сервираме рибни деликатеси на кампания за събиране на средства за гладуващите? — попита Фелисити.

— Да.

— Ако бях предложила бисквити и консервирано сирене, гостите щяха да изядат всичко. Но с по-луксозните храни — изнудих няколко тризвездни ресторанта да ни я дадат — те не посмяха да похапнат повече от един-два залъка. Исках да се уверя, че ще има достатъчно остатъци.

— Къде ще закараме излишъците?

— Банката за храни не е далеч. Това е един от посредниците, с които работи организацията ми.

Те натовариха кашоните и се качиха в пикапа. Фелисити седна зад волана и събу обувките си, за да шофира боса. Сетне потеглиха в нощта. Пикапът подскачаше самоуверено по неравния асфалт.

След петнайсетина минути пристигнаха пред Мултирелигиозния център за храни в Кейптаун, Фелисити отново нахлузи обувките си, отвори страничната врата и заедно разтовариха омарите, раците, скаридите и ямайските пилета, които персоналът занесе в приюта.