Джефри Дивър - Картбланш

— А, Терон — прогърмя гласът на Хидт, който закрачи напред, отскубвайки се от Джесика, която го последва. Докато Бонд се ръкуваше с него, жената го гледаше с безразлична усмивка. Той се обърна към нея. Изкуството на занаята изискваше постоянни, често изтощителни усилия. Човек трябва да поддържа изражение на леко любопитство, когато се запознава с някого, известен му само от наблюдение. Случвало се беше човешки живот да бъде отнет заради елементарна неволна грешка: „Приятно ми е, че ви виждам отново“, когато всъщност двамата не се бяха срещали очи в очи.

Бонд запази неутрално изражение, когато Хидт му я представи.

— Това е Джесика. Хидт се обърна към нея. Джийн Терон. Работим заедно.

Жената кимна, но задържа погледа си върху очите му и неуверено стисна ръката му. Бонд стигна до извода, че това е знак на несигурност. Друг признак беше чантата ѝ, която тя носеше на рамото си и притискаше между мишницата и гръдния си кош.

Последва разговор за незначителни неща. Бонд издекламира откъси от уроците на Джордан за страната. Внимаваше да бъде точен, в случай че Джесика докладва за разговора им на Хидт. С тих глас той изрази мнението си, че южноафриканското правителство трябва да се занимава с по-важни неща от това да прекръсти Претория на Тсване. Добави, че се радва, че положението с профсъюзите е успокояващо. Да, животът на Източния бряг му харесвал. Плажовете до дома му в Дърбан били много хубави, особено сега, след като опънали мрежи против акули, макар че не бил срещал проблеми с големите бели чудовища, които от време на време ухапвали някой човек. Разговаряха за дивите животни. Джесика наскоро беше ходила в прочутия резерват за дивеч „Крюгер“ и бе видяла как два млади слона късат дървета и храсти. Това ѝ напомнило за бандите в Съмървил, Масачузетс, на север от Бостън, където младежи вандалствали в обществени паркове. А, да, акцентът ѝ му се сторил американски.

— Били ли сте там, господин Терон?

— Моля, наричайте ме Джийн — каза Бонд, докато си припомняше наум биографията, измислена от Бхека Джордан и отдел „Ай“. — Не, но се надявам да отида някой ден.

Погледна Хидт. Езикът на тялото му се беше променил и сега той излъчваше признаци на нетърпение. Погледът към Джесика загатна, че Хидт иска тя да ги остави. Бонд си помисли за обидите, които Бхека Джордан беше понесла от страна на колегите си. Отношението на Хидт към Джесика беше почти същото. След минута тя се извини, че трябва да „напудри носа си“ израз, който Бонд не беше чувал от години. Стори му се иронично, че Джесика го употребява, при положение че не се гримира.

— Мислих за предложението ви и бих искал да се придвижим по-нататък — каза Хидт, щом останаха насаме.

— Добре — отвърна Бонд. Привлекателна млада африканка отново напълни чашите им с шампанско. — Dankie 26 26 Благодаря (африкаанс) — Б.пр. — добави той и си напомни да не преиграва.

Двамата с Хидт се оттеглиха в ъгъла на залата. По пътя по-възрастният мъж помаха за поздрав и се ръкува с разни хора. Когато се усамотиха под препарирана глава на газела или антилопа, Хидт засипа Бонд с въпроси за броя на гробовете, размерите им, в кои страни се намират и колко близо са властите до откриването на някои от полетата на смъртта. Докато отговаряше импровизирано, Бонд остана смаян от задълбочеността му. Хидт, изглежда, цял следобед беше мислил за проекта. Бонд внимателно си припомняше какво му беше казал и си отбеляза наум после да си го запише, за да бъде последователен за в бъдеще.

— А сега има неща, които аз бих искал да знам — заяви той след петнайсетина минути. — Първо, бих желал да видя завода ви тук.

— Мисля, че трябва.

Хидт не предложи час и Бонд попита:

— Какво ще кажете за утре?

— Това може да е трудно, като имам предвид моя голям проект в петък.

Бонд кимна.

— Някои от клиентите ми бързат. Вие сте първият ми избор, но ако ще има забавяне, ще се наложи да…

— Не, не. Моля ви. Утре ще бъде чудесно.

Бонд се помъчи да изтръгне повече информация, но в същия миг светлините намаляха и на подиума близо до мястото, където стояха Хидт и Бонд, се качи жена.

— Добър вечер — извика тя на английски с южноафрикански акцент. — Добре дошли на всички. Благодаря ви, че дойдохте на нашето събитие.

Тя беше изпълнителният директор на благотворителната организация и Бонд се подсмихна, като чу името ѝ — Фелисити Уилинг 27 27 Фелисити (felicity, англ. — щастие, блаженство); Уилинг (willing, англ. — склонен) = проявяващ желание; желаеща щастие — Б.ред. .