Джефри Дивър - Картбланш

Според него тя не беше красива като Фили Мейдънстоун. Лицето ѝ обаче беше интересно и поразително, гримирано, то излъчваше нещо хищническо. Очите ѝ бяха тъмнозелени, същински летни листа, озарени от слънцето, а тъмнорусата ѝ коса, прибрана в строг кок на тила, подчертаваше решителните извивки на носа и брадичката ѝ. Беше облечена в тясна морскосиня рокля за коктейли, изрязана дълбоко отпред и още по-дълбоко отзад. Сребристите ѝ обувки имаха тънки каишки и застрашително високи токчета. На шията ѝ блестяха розови перли, на показалеца на дясната ѝ ръка имаше пръстен, също с перла. Късо изрязаните ѝ нокти не бяха лакирани.

Тя огледа публиката с пронизващ, почти предизвикателен поглед и продължи:

— Трябва да ви предупредя. — Напрежението се засили. — В университета бях известна като Фелисити Уилфул 28 28 Упорита, своенравна — (англ.) — Б. пр. , подходящо име, както ще разберете по-късно, когато правя обиколките. Заради личната ви безопасност ви съветвам да държите готови чековите си книжки. — Усмивка замени сериозното изражение. Щом смехът стихна, Фелисити заговори за проблемите с глада. — Африка трябва да внася двайсет и пет процента от храната си… Населението се увеличава, но реколтата днес не е по-богата, отколкото беше през 1980 година… В страни като Централноафриканската република близо една трета от домакинствата са несигурни дали ще могат да си осигурят храна… В Африка недостигът на йод е главната причина за мозъчни увреждания, а недостигът на витамин А за слепотата… Близо триста милиона семейства на континента нямат достатъчно храна. Това се равнява на цялото население на Съединените щати…

Фелисити Уилинг обясни, че Африка, разбира се, не е сама в нуждата си от помощи във вид на храна и че благотворителното дружество атакува тази епидемия по всички фронтове. Благодарение на щедростта на дарителите, мнозина от които са тук, организацията разширила дейността си от южноафриканска в международна благотворителност и отворила офиси в Джакарта, Порт-о-Приенс и Мумбай, като планирала и други.

Тя добави, че най-голямата доставка на царевица, сорго, мляко на прах и други богати на хранителни вещества продукти, изпращана някога за Африка, скоро ще пристигне в Кейптаун и ще бъде разпределена в целия континент.

Фелисити прие аплодисментите, но после усмивката ѝ изчезна. Тя отново се втренчи в тълпата с проницателни очи и заговори с тих, дори заплашителен глас за необходимостта по-бедните страни да станат независими от западните „агрополиси“. Присмя се на преобладаващия подход на Америка и Европа да сложат край на глада чужди мегафирми насилствено навлизали в страните от Третия свят и изцеждали местните фермери — хората, които знаят как да получават най-големите добиви от земята. Тези предприемачи използвали Африка и други страни като лаборатории, за да изпробват неизпитани методи и продукти като изкуствени торове и генетично модифицирани семена.

— Преобладаващото мнозинство международни агрофирми се интересуват само от печалбата, не и да облекчат страданията на хората. А това е неприемливо.

Накрая Фелисити Уилинг изброи поименно дарителите. Хидт беше сред тях. Той реагира на аплодисментите, като помаха с ръка. Усмихна се, но думите, които прошепна на Бонд, говореха друго:

— Ако искате ласкателства, раздавайте пари. Колкото по-отчаяни са хората, толкова повече те обичат.

Очевидно не му се искаше да бъде там.

Фелисити слезе от подиума и започна да обикаля стаята, а гостите продължиха мълчаливото наддаване.

— Не знам дали имате планове, но ви предлагам да отидем да вечеряме някъде. Аз черпя.

— Съжалявам, Терон, но трябва да се срещна с един партньор. Той току-що пристигна в града за проекта, който споменах.

„Геена“. Бонд определено искаше да разбере кой е партньорът.

— С удоволствие каня всички, включително партньора ви.

— Опасявам се, че тази вечер не е удобно — разсеяно каза Хидт, извади айфона си и прегледа съобщенията или пропуснатите обаждания. След това вдигна глава и забеляза, че Джесика смутено стои сама пред маса с предмети, предложени на търга. Тя го погледна и той нетърпеливо ѝ направи знак да отиде при него.

Бонд се опита да измисли някакъв друг начин да го накара да приеме поканата му, но реши да отстъпи, преди Хидт да заподозре нещо. Прелъстяването в занаята е като прелъстяването в любовта — най-успешно е, ако съумееш да накараш обекта на желанието ти сам да дойде при теб. Нищо не съсипва усилията по-бързо от отчаяното преследване.