Джефри Дивър - Картбланш

— Уиски „Краун Роял“, двойно, с лед, на половината на това ликьор „Трипъл Сек“, три капки „Ангостура битер“ и щипка настъргана портокалова кора. Не — пускайте резенче.

Не го бях чувала — отбеляза Фелисити, след като сервитьорът се отдалечи.

— Мое изобретение.

— Как сте го кръстили?

Бонд се подсмихна, защото си спомни, че сервитьорът в „Антоан“ в Лондон беше задал същия въпрос.

— Още няма име. — Той почувства прилив на вдъхновение от разговора си с М. преди няколко дни. — Но сега го измислих. Ще го кръстя „Картбланш“ във ваша чест.

— Защо? — попита тя и ниското ѝ чело се намръщи.

— Защото ако дарителите ви изпият достатъчно от този коктейл, ще ви дадат пълна свобода да разполагате с парите им.

Фелисити се засмя и стисна ръката му, а после взе менюто.

Сега, когато седеше до нея, Бонд видя колко професионално се е гримирала, подчертавайки котешките си очи и изпъкналите скули и челюст. Хрумна му нещо. Фили Мейдънстоун може би беше по-привлекателна с класическите си черти, но красотата ѝ беше преходна. Хубостта на Фелисити бе далеч по-агресивна и завладяваща.

Той се упрекна, че размишлява върху сравнението, взе менюто и започна да го чете. Прегледа дългия списък и научи, че ресторантът, „Целзий“, е известен със специалната си скара, която достига деветстотин и петдесет градуса.

— Вие поръчайте и за мен — каза Фелисити. — Каквото и да е за ордьовър, но после трябва да опитам пържолите. Няма нищо по-хубаво от месото на скара в „Целзий“. Боже мой, Джийн, нали не сте вегетарианец?

— Не.

Сервитьорът дойде и Бонд поръча пресни сардини на скара, последвани, от голяма пържола за двама. Помоли да я изпекат с кокала, който в Америка беше познат като „каубойски котлет“.

Сервитьорът спомена, че пържолите обикновено се поднасят с екзотични сосове — аржентински, уругвайски зелен, с индонезийско кафе, мадагаскарски, с черен или зелен пипер и сметана, испански „Мадейра“ или перуански, но Бонд отказа всичките. Той беше на мнение, че пържолите имат достатъчно приятен собствен аромат и трябва да се ядат само със сол и черен пипер.

Фелисити кимна в знак на съгласие.

След това Бонд избра бутилка южноафриканско червено вино, „Рустенберг Питър Барлоу Каберне“, реколта 2005 година.

Виното им бе поднесено и беше хубаво, както той очакваше. Двамата допряха чаши и отпиха.

Сервитьорът донесе ордьоврите и те започнаха да се хранят. Бонд беше гладен като вълк, тъй като не бе обядвал заради Грегъри Лам.

— С какво си изкарвате прехраната, Джийн? Северан не спомена.

— Охранителна дейност.

— Аха.

Изражението ѝ отново стана хладно, Фелисити очевидно беше твърда, делова жена и разпознаваше евфемизмите. Тя разбра, че Терон по някакъв начин е свързан с множеството конфликти в Африка. По време на речта си беше заявила, че войната е една от главните причини за епидемията от глад в Африка.

— Имам фирми, които инсталират алармени системи и осигуряват охранители — добави Бонд.

Сега тя изглежда повярва, че това поне отчасти е истина.

— Родена съм в Южна Африка, но живея тук от четири-пет години. Видях страната да се променя. Престъпността е по-малък проблем, отколкото беше, но въпреки това има нужда от охранителен персонал. В нашата организация имаме неколцина. Налага се. Благотворителната работа не изключва риска. Щастлива съм, че раздавам храна, и не искам да ми я крадат — мрачно добави тя.

Бонд започна да я разпитва за живота ѝ, за да не ѝ позволи да му задава други въпроси.

Фелисити израснала в дивата пустош на Уестърн Кейп. Била единственото дете на родители англичани. Баща ѝ бил изпълнителен директор на минна компания. Семейството трябвало да се премести в Лондон, когато тя била на тринайсет години. Призна, че била аутсайдер в училището с пансион.

— Можех да се впиша по-добре, ако си бях държала устата затворена за газелите, чиито вътрешни органи изваждат, за да се запази по-добре месото им — особено в столовата.

След това учила в Лондонската бизнес школа и работила в голяма инвестиционна банка в Сити, където се представила „добре“. Пренебрежението и скромността, с които го каза, загатнаха, че се е представила изключително добре.

Накрая обаче работата се оказала неудовлетворяваща.

— Беше твърде лесна за мен, Джийн. Нямаше предизвикателства. Нуждаех се от по-стръмна планина. Реших да преосмисля живота си. Взех си един месец отпуск и дойдох тук. Видях колко повсеместен е гладът и се зарекох да предприема нещо. Всички ми казваха да не си правя труда. Било невъзможно да променя света. Но това ми подейства като размахване на червен плащ пред бик.