Джефри Дивър - Картбланш

Той се намръщи прекалено силно.

— Какъв ужас — отвърна Бонд и си помисли, че въпреки амбициите си за Уест Енд Нкози не е много добър актьор.

— Несъмнено.

Бонд надникна в кабинета на Бхека Джордан и тя му направи знак да влезе.

— Добро утро — поздрави той и видя две доста изтъркана бягащи пътеки в ъгъла. Не ги беше забелязал вчера. — Често ли тичаш?

— От време на време. Важно е да съм в добра форма заради работата ми.

В Лондон Бонд прекарваше най-малко един час на ден във физически упражнения в спортния салон на ГМР и бягане в Риджънтс Парк.

— И аз го правя с удоволствие. Може би, ако времето позволи, ще ми покажеш някои алеи за бягане. Сигурно има хубави алеи в града.

— Убедена съм, че в хотела има карта — отряза го Джордан. — Е, успешна ли беше срещата ти в клуб „Лодж“?

Бонд ѝ разказа какво се беше случило на благотворителния прием.

— А после? — попита тя. — Госпожица Уилинг оказа ли се… полезна за теб?

Той озадачено повдигна вежда.

— Мислех, че не одобряваш незаконното наблюдение.

— Наблюдението на някого на обществените тротоари и улици не може да се нарече незаконно. Нкози ти каза, че навсякъде в града има камери.

— Тогава в отговор на въпроса ти, да, тя наистина ми помогна. Даде ми информация за засилената охрана в „Зелена инициатива“. Извадих късмет — резервирано добави Бонд. — Никой друг не разбра. В противен случай пътуването ми там днес можеше да бъде катастрофално.

— Да, провървяло ти е — рече Джордан.

Бонд ѝ каза имената на тримата дарители, които Фелисити бе споменала — мъжете, с които Хидт я беше запознал.

Джордан знаеше двама от тях като преуспяващи легитимни бизнесмени. Нкози провери в базата данни и научи, че никой от двамата няма криминално минало.

— Ти не харесваш Фелисити Уилинг — отбеляза Бонд.

— Да не мислиш, че ревнувам?

Изражението ѝ говореше: „Точно каквото би си помислил един мъж“.

Нкози се обърна. Бонд го погледна, но той не предлагаше подкрепа в този международен спор.

— Изобщо не ми е минавало през ума. Очите ти ми подсказаха, че не я харесваш. Защо?

— Не я познавам. Вероятно Уилинг е добра жена, но не ми харесва какво представлява.

— И какво представлява?

— Чужденка, която идва тук, гали деца по главите и раздава помощи. Това е империализъм през XXI век. По-рано са експлоатирали Африка за диаманти и роби, а сега я експлоатират заради способността ѝ да пречисти от вината богатите западняци.

— Струва ми се, че никой не може да прогресира, ако е гладен. Има ли значение откъде идва храната?

— Благотворителността е подривна. Трябва сам да се бориш срещу потисничеството и недоимъка. Ние можем да се справим сами. Вероятно по-бавно, но ще го направим.

— Нямате проблем, когато Британия или Америка налага ембарго на военните диктатори, нали? Гладът е опасен колкото гранатите, изстрелвани от ракетни установки, и противопехотните мини. Защо да не ви помогнем и за глада?

— Различно е. Очевидно.

— Не виждам как — хладно възрази Бонд. — Пък и Фелисити може да е на ваша страна повече, отколкото предполагаш. Тя си е създала врагове сред големите корпорации в Европа, Америка и Азия. Смята, че те се бъркат в работите на Африка и че повече неща трябва да се оставят в ръцете на хората тук. — Той си спомни безпокойството ѝ по време на кратката разходка до ресторанта снощи. — Според мен тя се изложи на голям риск, че го каза. В случай че те интересува.

Но Джордан явно не се интересуваше. Абсолютно дразнеща жена — помисли си Бонд и погледна огромния си часовник „Брайтлинг“.

— Скоро трябва да тръгна за „Зелена инициатива“. Нуждая се от транспорт. Някой може ли да ми уреди кола под наем на името на Терон?

Нкози кимна ентусиазирано.

— Несъмнено. Ти обичаш да караш, капитане.

— Да. Откъде знаеш? — учуди се Бонд.

— По пътя от летището вчера гледаше с интерес едно „Мазерати“, мотоциклет „Мото Гуци“ и „Мустанг“ с ляв волан от Америка.

— Много си наблюдателен, офицер.

— Старая се. Фордът е хубав автомобил, но един ден ще имам „Ягуар“. Това е мечтата ми.

— Здравейте, здравейте — разнесе се силен глас от коридора.

Бонд не се изненада, че гласът принадлежи на Грегъри Лам. Агентът на МИ6 влезе и махна за поздрав на всички. Беше очевидно, че Бхека Джордан не го харесва, както призна Лам вчера, въпреки че той и Нкози, изглежда, се разбираха. Двамата поговориха за скорошен футболен мач.

Едрият червендалест мъж погледна предпазливо Джордан и после се обърна към Бонд.