Джефри Дивър - Картбланш

— Дойдох за теб, приятелю мой. Получих сигнал от Воксхол Крос 29 29 Централата на МИ6 в Лондон — Б.пр. да ти помогна.

Лам беше куриерът, за когото Бонд с нежелание спомена пред Хирани по-рано сутринта. Не можа да се сети за никого другиго, когото да използва след толкова кратко предизвестие, а Лам поне беше проверен.

— Хвърлих се направо в бурните води, дори не съм закусил, приятелю мой, да знаеш. Говорих с онзи човек от вашия отдел „Кю“. Той винаги ли е толкова бодър и весел рано сутринта, по дяволите?

— Да — отвърна Бонд.

— Трябва да си побъбрим с него. Имам проблем с навигацията на моите чартърни кораби. Пиратите подслушват сигналите. Къде отидоха превръзките на очите и дървените крака? Хирани каза, че има устройства, които заглушават подслушваните, но не пожела да ми изпрати някое. Има ли начин ти да ходатайстваш за мен?

— Знаеш, че нашата организация официално не съществува.

— Всички сме в един отбор — намусено каза Лам. — След един-два дни очаквам пристигането на огромен кораб.

Да помогне на доходната кариера за прикритие на Лам, беше последното нещо, за което Бонд мислеше в момента.

— А задачата ти днес? — строго попита той.

— А, да — даде му Лам черната чанта, която носеше така, сякаш съдържаше короната на английската кралица. — Може и да прозвучи нескромно, но утрото беше поразителен успех. Абсолютно бляскав. Тичах насам-натам и раздавах бакшиши. Ще ми възстановиш парите, нали?

— Убеден съм, че ще уредим нещо.

Бонд отвори чантата и огледа съдържанието. Втренчи се внимателно в един предмет — пластмасова тубичка с етикет „Облекчение — за конгестия, причинена от астма“.

Хирани беше гениален.

— Инхалатор. Проблеми с белите дробове ли имаш, капитане? — попита Нкози. — Брат ми също. Той работи в златна мина.

— Не съвсем — отговори Бонд и пъхна в джоба си другите неща, които беше донесъл Лам.

Телефонът иззвъня и Нкози вдигна.

— Имам хубава кола за теб, капитане — каза той, след като затвори. — „Субару“. Четири по четири.

Субару — иронично си помисли Бонд, но Нкози сияеше, затова учтиво добави:

— Благодаря, офицер. С нетърпение очаквам да я карам.

— Харчи малко — въодушевено допълни Нкози.

— Убеден съм — рече Бонд и тръгна към вратата.

Грегъри Лам го спря.

— Бонд, понякога не съм сигурен дали силните на деня в Лондон ме възприемат сериозно. Вчера малко преувеличих за Кейптаун, фактът е, че най-лошото, което се случва тук, е някой военен диктатор да дойде от Конго на плаж или тип от „Хамас“ да мине транзитно през летището. Искам да ти благодаря, че ме включваш, приятелю мой. Аз…

— Лам, да предположим, че съм ти приятел. Тогава няма да се налага да го повтаряш. Какво ще кажеш?

— Добре, прия… добре.

Дебелото лице на Лам се разтегли в усмивка.

Следваща спирка — адът — помисли си Бонд, докато излизаше.

Джеймс Бонд хареса шегичката на Колийн Нкози.

Да, колата, която той беше намерил за агента, беше малка и внос от Япония, син металик „Субару Импреза WRX“, модел STI, с турбо двигател с триста и пет конски сили, шест скорости и висок спойлер. Кокетното малко превозно средство щеше да се чувства много по-добре на състезателна писта, отколкото на някой паркинг на супермаркет. Бонд седна зад волана и не се сдържа. Изфуча по Баютенкант Стрийт, оставяйки две следи от гуми, и се отправи към магистралата.

Половин час пътува на север от Кейптаун, воден от сателитна навигация, и накрая зави по Н7 и продължи на изток по все по-малко оживен път, покрай бездънна каменна кариера и после грозен пейзаж с ниски хълмове, донякъде зелени, донякъде кафяви от есенните багри. Тук-там по няколко дървета нарушаваха монотонността.

Майското небе беше облачно и въздухът бе влажен, но от пътя се вдигаше прахоляк, разнасян от камионите на „Зелена инициатива“, превозващи отпадъци в посоката, в която се беше отправил Бонд. Освен обикновените боклукчийски камиони имаше и много по-големи, изрисувани с името и емблемата на „Зелена инициатива“ отличителния зелен лист. Страничните надписи показваха, че идват от бази на фирмата из цяла Южна Африка. Бонд се изненада, като видя камион от филиал в Претория, административната столица на страната, която се намираше много далеч. Защо Хидт поемаше разходите да пренася отпадъци чак до Кейптаун, когато можеше да отвори депо за рециклиране там, където е необходимо?

Той смени скоростите и изпревари няколко камиона. Маневреният, бързо подвижен автомобил му доставяше удоволствие. Трябваше да разкаже на Фили Мейдънстоун за субаруто.