Джефри Дивър - Картбланш

Фелисити Уилфул.

Тя се усмихна.

— И ето ме тук, тормозя дарители да ни дават пари и се боря с американските и европейските мегаферми.

— Агрополиси. Умен термин.

— Аз го измислих — похвали се Фелисити и после избухна: — Те унищожават континента. Няма да допусна това да им се размине.

Сериозното обсъждане беше прекъснато, защото сервитьорът се появи с желязно саче с цвърчащата пържола. Беше овъглена отвън и сочна отвътре. Двамата започнаха да се хранят мълчаливо. По едно време Бонд отряза препечено парче месо, но изпи глътка вино, преди да го сложи в устата си. Когато посегна към чинията си, парчето беше изчезнало, а Фелисити дъвчеше предизвикателно и закачливо.

— Извинявайте, но имам навика да взимам нещата, които ми харесват.

Бонд се засмя.

— Много хитро, да крадете под носа на експерт по охраната.

Той махна на сомелиера, който донесе втора бутилка каберне. Насочи разговора към Северан Хидт, но остана разочарован, когато разбра, че тя не знае много за човека, който можеше да помогне на мисията му. Фелисити спомена имената на няколко негови партньори, които дарили пари на организацията ѝ, и той ги запомни. Не познавала Ниъл Дън, но знаела, че Хидт има гениален помощник, който прави чудеса с техниката. Тя повдигна вежда и отбеляза:

— Току-що осъзнах, че той използва вас.

— Моля?

— За охраната на завода на „Зелена инициатива“ на север от града. Не съм ходила там, но единият от асистентите ми взе дарение от него. Пълно било с детектори за метал и скенери. Не може да влезеш дори с кламер, да не говорим за мобилен телефон. Проверяват всичко на вратата. Също като в старите американски уестърни оставяш револверите си навън, преди да влезеш в бара.

— Хидт е сключил с друг договор за охраната си. Аз върша по-дребни неща.

Информацията разтревожи Бонд. Той беше решил да влезе в сградата на „Зелена инициатива“ с много повече от кламер и мобилен телефон, въпреки презрението на Бхека Джордан към незаконното наблюдение. Сега трябваше да обмисли последиците.

Те изядоха пържолата и изпиха виното.

Бяха останали последни в ресторанта. Бонд поиска сметката и я плати.

— Второто ми дарение — подхвърли той.

Двамата минаха покрай гардероба, откъдето Бонд взе черното кашмирено палто на Фелисити и го наметна на раменете ѝ. Тръгнаха по тротоара. Тънките ѝ токчета потракваха по бетона. Тя отново огледа улицата. След това се отпусна, хвана ръката му и силно я стисна. Той усети парфюма ѝ и случайния допир на гърдите ѝ до рамото си.

Приближиха се до хотела и той извади ключа на пикала от джоба си. Фелисити забави крачка. Нощното небе над тях беше ясно и осеяно със звезди.

— Хубава вечер — отбеляза тя. — Благодаря, че ми помогнахте да закарам остатъците. В по-добра форма сте, отколкото предполагах.

— Още една чаша вино? — изтърси Бонд.

Зелените ѝ очи се втренчиха в неговите.

— А вие искате ли?

— Да — твърдо каза той.

След десетина минути бяха в стаята му в хотел „Тейбъл Маунтин“ и седяха на дивана, който бяха обърнали и преместили до прозореца. В ръцете си държаха чаши със „Стеленбош Пинотаж“.

Гледаха примигващите светлини в залива, бледожълти и бели като незлобиви насекоми, потрепващи в очакване.

Фелисити се обърна към Бонд, вероятно за да каже нещо, а може би не, и той се наведе към нея и нежно долепи устни до нейните. След това леко се дръпна назад, преценявайки реакцията ѝ, и после отново я целуна, този път по-силно, потъвайки в допира, вкуса и топлината ѝ. Почувства дъха ѝ върху лицето си и ръцете ѝ на раменете си. Тя започна да го целува по врата и закачливо захапа основата, където той се сливаше с твърдото му рамо. Езикът ѝ се плъзна по белега, който се извиваше надолу по ръката му.

Бонд вплете пръсти в косите ѝ и я придърпа още по-близо до себе си. Пикантното мускусно ухание на парфюма ѝ го замая.

В спускането със ски имаше аналог на този момент — когато спреш на върха на красива, но стръмна писта. Имаш избора да продължиш или да се откажеш. Винаги можеш да свалиш ските и да слезеш пеша по планината. Но за Бонд този вариант никога не бе съществувал. Озовеше ли се на върха, беше невъзможно да не се отдаде на изкушението на гравитацията и скоростта. Единственият реален избор беше как да контролира ускорението на спускането.

Същото беше и в сегашната ситуация.

Бонд изхлузи роклята ѝ. Ефирната синя дреха бавно се разстла на пода. Фелисити се отпусна назад и го притегли към себе си, а сетне подръпна устната му със зъби. Той хвана главата ѝ и доближи лицето ѝ до себе си. Ръцете ѝ се вкопчиха в кръста му. Потрепери и рязко си пое дъх и Бонд разбра, че ѝ харесва да го докосва там. Освен това разбра, че тя иска ръцете му да я държат здраво за хълбоците. Такъв е начинът, по който общуват любовниците, и той щеше да запомни това място и фините кости на гърба ѝ.