Джефри Дивър - Картбланш

Бонд седна пред голямото бюро в хотелския апартамент, включи компютъра си, влезе в системата на полицията чрез ириса и пръстовия си отпечатък и прегледа информацията, която Бхека Джордан му беше изпратила. Беше се задълбочил в текста, когато пристигна закодиран имейл.

Джеймс:

Само за твоите очи.

Потвърдих, че „Стоманен патрон“ е голямо активно мероприятие на КГБ/СВР да убият тайни агенти на МИ6 и ЦРУ и местни сътрудници, за да не се разкрият мащабите на руската инфилтрация, е опит да се подкрепи разведряването по време на разпадането на Съветския съюз и да се подобрят взаимоотношенията със Запада. Последните убийства на набелязани мишени са извършени в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години на миналия век. Засега открих само един случай. Жертвата е бил наемен агент, който е работил за МИ6 под дълбоко прикритие. Няма други подробности, освен това, че агентът от активното мероприятие е замаскирал убийството като нещастен случай. Понякога на местопрестъплението оставят стоманени патрони като предупреждение към другите агенти да си затварят устата.

Продължавам да проучвам.

Бонд се облегна назад на стола, втренчи се в тавана и се запита: И какво да направя с тази информация?

Прочете съобщението още веднъж и после изпрати кратък имейл, с който благодари на Фили. Наведе се напред и в огледалото на отсрещната стена на стаята съзря очите си сурови и непоколебими като на хищник.

Агент на КГБ, изпълняващ активно мероприятие, беше убил наемен оперативен агент на МИ6 в края на осемдесетте или началото на деветдесетте години на миналия век.

Бащата, на Джеймс Бонд беше умрял през онзи период.

Случи се през декември, наскоро след единайсетия рожден ден на Джеймс. Андрю и Моник Бонд го бяха оставили при леля му Шармейн в Пет Ботъм, Кент, и заминаха с обещанието, че ще се върнат много преди празниците по Коледа. След това отлетяха за Швейцария и отидоха на Монблан за пет дни пързаляне със ски и катерене по заледените скали.

Родителите му не удържаха на обещанието си. Два дни по-късно и двамата загинаха. Паднаха от изумително красива скала в Егуй Руж, близо до Шамони.

Да, красиви и внушителни скали… но не и изключително опасни, поне не там, където те се бяха катерили. Когато порасна, Джеймс проучи обстоятелствата на нещастния случай и научи, че склонът, от който бяха паднали, не изисква техники на катерене за напреднали и никой не е пострадал там, още по-малко да умре. Но, разбира се, планините са пословично коварни и Бонд беше повярвал на историята, която жандармеристът разказа на леля му, че родителите му са паднали, защото въжето се е протрило и в същия миг се е откъртил голям скален блок.

Mademoiselle, je suis desole de vous dire…

Когато беше малък, Джеймс обичаше да пътува с родителите си в чуждите страни, където ги изпращаше фирмата, в която работеше Андрю Бонд. Харесваше му да живее в хотелски апартаменти, както и местната кухня, съвсем различна от тази в кръчмите и ресторантите в Англия и Шотландия. Очароваха го екзотичните култури облеклата, музиката, езиците.

Освен това обичаше да бъде с баща си. Майка му оставяше Джеймс при детегледачки и приятелки, когато ѝ възложеха задача като фотожурналист на свободна практика, но баща му от време на време го взимаше на делови срещи в ресторанти или хотелски фоайета. Момчето седеше наблизо и четеше Толкин или американски детективски роман, а баща му разговаряше с някой неусмихващ се мъж на име Сам, Мика или Хуан.

Джеймс беше щастлив, че е с него. Кой син не се радва да ходи с баща си? Но се чудеше защо понякога Андрю настоява да вземе него, докато твърдо отказва на други.

Не се бе замислял много по въпроса… до обучението си във Форт Монктън.

Там в часовете по тайни операции инструкторът обясни нещо, което привлече вниманието му. Възпълничкият мъж с очила от секция „Подготовка“ на МИ6 обясни на групата:

— В повечето тайни ситуации не се препоръчва агентът или сътрудникът да бъде женен и да има деца. Ако обаче е семеен, най-добре е да се погрижи семейството му да бъде далеч от оперативния му живот. Но има един случай, когато е предимство да имаш „нормален“ живот. Тези агенти действат под най-дълбоко прикритие и боравят с най-трудните задачи, когато разузнавателните данни, които събират, са жизненоважни. В такива случаи семейният живот е важен, за да се премахнат подозренията на врага, че са оперативни агенти. Обикновено официалното им прикритие е, че работят за някоя фирма или организация, която интересува вражеския агент инфраструктура, информация, оръжия, въздушно пространство или правителство. Изпращат ги на различни места на всеки няколко години и те взимат семействата си.