Джефри Дивър - Картбланш

Бащата на Джеймс Бонд работеше за голяма британска оръжейна компания и го бяха изпратили в няколко международни столици. Съпругата и синът му го придружаваха.

— И при определени обстоятелства — продължи инструкторът — в най-критичните мисии — тайна размяна на информация или среща очи в очи с врага — е полезно оперативният агент да вземе детето си със себе си. Нищо не говори за твоята невинност повече от това детето ти да е с теб. Виждайки това, врагът почти винаги вярва, че си такъв, за какъвто се представяш, защото никой родител не би изложил на опасност живота на детето си. — Той огледа младите агенти, които седяха пред него в класната стая. Лицата им изразяваха различни реакции към това безпристрастно послание. — Понякога борбата със злото изисква да се откажем от общоприетите ценности.

Баща ми шпионин? Невъзможно. Абсурд — беше си помислил Джеймс.

Въпреки това, след като напусна Форт Монктън, той се разрови в миналото на Андрю Бонд, но не откри доказателства за таен живот. Единственото беше поредицата плащания за издръжката на Джеймс и леля му, далеч превишаващи сумата от осигурителната полица на родителите му. Парите се изпращаха всяка година, докато Джеймс навърши осемнайсет, от фирма, която сигурно беше свързана с работодателя на Андрю, макар че Джеймс не успя да открие къде е базирана, нито какво е било естеството на плащанията.

Накрая се убеди, че идеята е безумна, и я забрави.

Докато не беше засечен руският сигнал за „Стоманен патрон“.

Защото беше пренебрегнат един друг аспект от смъртта на родителите му.

В доклада за нещастния случай, изготвен от жандармерията, се споменаваше, че близо до трупа на баща му е намерен стоманен патрон 7,62 милиметра от пушка.

Младият Джеймс получи патрона заедно с вещите на родителите си. Тъй като Андрю беше служител на оръжейна фирма, жандармеристите бяха предположили, че патронът е мостра от стоката, която да показва на клиенти.

Два дни преди това, в понеделник, след като бе прочел руския доклад, Бонд влезе в архивите на фирмата на баща си в интернет и научи, че компанията не е произвеждала боеприпаси, нито е продавала оръжия, които стрелят със 7,62-милиметрови патрони.

Сега патронът стоеше на видно място на полицата над камината в лондонския апартамент на Джеймс.

Случайно ли беше изпуснат от ловец? Или беше оставен нарочно като предупреждение?

Споменаването на КГБ в операция „Стоманен патрон“ беше затвърдило желанието на Джеймс да разбере дали баща му е бил таен агент. Трябваше. Не искаше да се примири с вероятността, че баща му го е лъгал. Всички родители лъжат децата си, но в повечето случаи от мързел или безразсъдство. Ако неговият баща го беше лъгал, това беше, защото Законът за държавната тайна го беше принудил.

Не, Бонд не искаше да знае истината, за да може да преживее отново загубата в детството си и да скърби някак по-истински, като зрял човек, както би го посъветвал някой телевизионен психиатър. Каква тъпотия.

Не, Джеймс искаше да знае истината поради много по-елементарна причина, която му прилягаше като ушития му по поръчка костюм на Савил Роу. Човекът, убил родителите му, може би все още се разхождаше по света, наслаждавайки се на слънцето и на вкусни ястия, или дори заговорничеше да отнеме живота и на други хора. Ако случаят беше такъв, Джеймс Бонд щеше да се погрижи убиецът на родителите му да не остане на свобода и щеше да го направи ефикасно и в съответствие с официалните си пълномощия — с всички необходими средства.

В пет без няколко минути в сряда мобилният телефон на Бонд издаде тона, запазен за спешни съобщения. Той бързо излезе от банята, където току-що си беше взел душ, и прочете закодирания имейл. Беше от БПКС и съобщаваше, че опитът на Бонд да подслушва Северан Хидт се е оказал успешен до известна степен. Без капитан Бхека Джордан да знае, флашката, която Бонд беше дал на Хидт, съдържаше не само дигитални снимки на полета на смъртта в Африка, но и малък микрофон и предавател. Онова, което не ѝ достигаше в аудиореволюцията, се компенсираше от обхвата. Сателит улавяше сигнала, усилваше го и го прехвърляше към една от огромните приемащи антени в Менуид Хил сред красивата природа на Йоркшър.

Устройството беше предало части от разговор между Хидт и Дън, след като бяха излезли от фалшивия офис на „Услуги Ю. Дж. Терон“ в центъра на Кейптаун. Думите им току-що си бяха проправили път на опашката за дешифриране в Менуид и бяха прочетени от анализатор, който ги бе маркирал като изключително важни и ги беше изпратил на Бонд.