Джефри Дивър - Картбланш

— Имаш ли някакви идеи за връзка тук? — повтори Бонд. — Хиляди хора в риск, британските интереси застрашени, планът, тайно замислен в офиса на Северан Хидт.

Втренчен в чашата си, Лам замислено отвърна:

— Не знам каква атака би се вместила в картинката. Тук има много британски емигранти и туристи и куп бизнес интереси, свързани с Лондон. Но убийство на толкова много хора с едно внезапно нападение? Звучи като граждански вълнения, а аз не виждам как това ще се случи в Южна Африка. Не отричам, че тук имаме неприятности хора от Зимбабве, търсещи политическо убежище, профсъюзни протести, корупция, СПИН… но пак сме най-стабилната страна на континента.

Лам за пръв път съобщи някакви реални факти, колкото и да бяха оскъдни. Това засили убедеността на Бонд, че макар нещата да се движеха от Южна Африка, жертвите в петък щяха да бъдат на друго място.

Лам изпи по-голямата част от водката.

— Ти не пиеш ли? — попита той и когато Бонд не отговори, добави: — Липсват ни старите дни, нали, приятелю мой?

Бонд не знаеше какви са били старите дни и реши, че едва ли му липсват, каквито и да са били. Освен това изразът „приятелю мой“ изобщо не му харесваше.

— Спомена, че не се разбираш с Бхека Джордан.

Лам изсумтя.

— Какво знаеш за нея?

— Тя е страшно добра в работата си, признавам ѝ го. Разследвала е южноафриканската Национална разузнавателна агенция — за извършване на незаконно наблюдение на местни политици. — Лам се усмихна мрачно. — Това не би се случило в нашата страна, нали?

Бонд си спомни, че Бил Танър беше предпочел да използва свръзка от полицията в Южна Африка, а не от Националното разузнаване.

— Възложиха ѝ задачата с надеждата, че тя ще се провали — продължи Лам. — Но не и капитан Джордан. — Очите му блеснаха перверзно. — Тя започна пробив по случая и всички по върховете се уплашиха. Шефът ѝ в полицията ѝ казал да изгуби доказателствата срещу агентите на Националната разузнавателна агенция.

— Арестувала ли го е?

— И него, и шефа му! — Лам избухна в смях и изгълта остатъка от питието си. — Джордан си спечели страхотни похвали.

Златният кръст за храброст?

— Тя пострада ли по време на разследването?

— Да пострада?

Бонд спомена за белега на ръката ѝ.

— Донякъде. След това беше повишена. Някои ченгета, които бяха пренебрегнати, не го приеха добре. Тя получаваше заплахи от сорта, че жените не трябва да взимат работата на мъжете. Някой хвърли коктейл „Молотов“ под служебната ѝ кола. Джордан влязла в участъка, но на задната седалка имало пиян заспал затворник. Никой от нападателите не го видял. Тя изтичала и го спасила, но получила изгаряния. Така и не разбраха кой го е направил. Извършителите били маскирани. Но всички знаят, че са били колегите ѝ. Може би все още ѝ правят номера.

Господи.

Сега Бонд разбра защо Джордан се държи така с него. Вероятно си беше помислила, че закачливият му поглед на летището означава, че и той не я приема сериозно като полицай.

Той обясни на Лам следващия си ход — срещата с Хидт довечера.

— О, клуб „Лодж“. Там е страхотно. По-рано беше с ограничен достъп, но сега пускат всички… Хей, видях погледа ти. Не исках да кажа това, което си мислиш, но имам лошо мнение за широката публика. Правя бизнес повече с чернокожи и цветнокожи, отколкото с бели… Пак онзи поглед!

— Цветнокожи! — изрева Бонд.

— Това означава смесена раса и е напълно приемливо тук. Никой не би се обидил.

Бонд знаеше от опит, че хората, които използват такива термини, обикновено не се обиждат от тях, но нямаше намерение да обсъжда политиката с Грегъри Лам. Той погледна часовника „Брайтлинг“.

— Благодаря за идеите — не особено въодушевено каза. — А сега трябва да свърша някои неща преди срещата си с Хидт.

Джордан му беше изпратила материали за африканерите, южноафриканската култура и регионите на конфликти, където Джийн Терон би могъл да бъде активен.

Лам стана и се поколеба смутено.

— Е, готов съм да помагам. На твоите услуги съм. Всичко, от което се нуждаеш. Изглеждаше болезнено искрен.

— Благодаря.

Бонд изпита абсурдното желание да му даде двайсет бона.

Преди да излезе, Лам отново се приближи до минибара и го освободи от две миниатюрни шишенца водка.

— Нямаш нищо против, нали? М. има огромен бюджет. Всеки го знае.

Бонд го изпрати.

Прав ти път — помисли си той, когато вратата се затвори. Пърси Озбърн-Смит беше направо очарователен в сравнение с този тип.