Джефри Дивър - Картбланш

За да работи в ГМР или МИ6, човек трябва да бъде британски гражданин и поне единият му родител да е британски гражданин или да има дебели връзки в Обединеното кралство. Има и изискване за официално пребиваване.

— След страхотната ми работа под прикритие — Нкози посочи стаята, — разбрах, че съм добър актьор. Ще дойда в Лондон и ще работя в Уест Енд. Там са всички известни театри, нали?

— Да — отвърна Бонд, въпреки че не беше ходил доброволно на театър от години.

— Сигурен съм, че ще успея — продължи младият полицай. — Пристрастѐн съм към Шекспир. Дейвид Мамет също е много добър. Несъмнено.

Бонд предположи, че работейки за шеф като Бхека Джордан, Нкози няма много възможности да упражнява чувството си за хумор.

Хотелът се намираше близо до залива Тейбъл в модния район на Кейптаун Грийн Пойнт. Сградата беше стара, шестетажна, в класическия за града стил и не прикриваше колониалните си корени — дори не се опитваше. Те личаха ясно в старателно оформената градина, за която в момента се грижеха неколцина трудолюбиви работници, в деликатното, но категорично напомняне на табелките за начина на обличане в ресторанта, безупречно белите униформи на скромния вездесъщ персонал и ратановите мебели на голямата веранда с изглед към залива.

Друго свидетелство беше въпросът дали господин Терон би желал личен иконом по време на престоя си. Той учтиво отказа.

Хотел „Тейбъл Маунтин“ — или ТМ, както всички го наричаха, когато пишеха писма, от мраморния под до кърпите за хранене, щамповани с релефни изображения, беше най-подходящото място, където би отседнал един заможен бизнесмен африканер от Дърбан, легален търговски посредник на компютри или наемник, който трябва да се отърве от десет хиляди трупа.

Бонд се регистрира и тръгна към асансьора, но нещо привлече погледа му. Той се отби в магазина да си купи пяна за бръснене, от която не се нуждаеше, а после заобиколи, върна се в рецепцията и си наля безплатен плодов сок от голям стъклен съд, заобиколен от красиво подредени цветя тъмночервена джакаранда и червени и бели рози.

Не беше сигурен, но може би някой го следеше. Бонд се обърна рязко да вземе сока и някаква сянка изчезна също толкова бързо.

С многото възможности идват и много действащи лица…

Той изчака малко, но привидението не се появи.

Разбира се, оперативният живот посява семената на параноята. Понякога случайният минувач си е само случаен минувач и любопитният поглед не означава нищо повече от любопитно съзнание. Освен това не можеш да се опазиш от всеки риск в занаята. Ако някой много те иска мъртъв, желанието му обикновено се сбъдва. Бонд прогони мисълта за „опашката“ и се качи с асансьора на първия етаж, където до стаите се стигаше през открит балкон, обърнат към фоайето. Той влезе вътре и затвори и заключи вратата.

Хвърли куфара си на едното легло, приближи се до прозореца и дръпна завесите. Пъхна всичко, което го идентифицираше като Джеймс Бонд, в голям плик от карбоново влакно с електронна ключалка и го заключи. С рамото си отмести шкаф с чекмеджета и бутна кесията отдолу. Разбира се, можеше да я откраднат, но всеки опит да я отворят без отпечатъка от палеца му върху ключалката щеше да отправи закодирано съобщение до отдел „К“ в ГМР и Бил Танър щеше да изпрати текст „Бързо потапяне“, за да го предупреди, че прикритието му е компрометирано.

Бонд позвъни на румсървиса и си поръча, трипластов сандвич и тъмна бира „Гилрой“, а след това се изкъпа. Облече сиви панталони и спортна риза и в същия миг донесоха храната. Той прокара гребен през влажната си коса, погледна през шпионката и пусна сервитьора да влезе.

Мъжът остави подноса на масичката и Бонд подписа сметката като Юджин Джийн Терон — със собствения си почерк. Това беше единственото нещо, което не се и опитваш да фалшифицираш, колкото и убедителна да е легендата ти. Сервитьорът пъхна бакшиша в джоба си с нескрита благодарност. Бонд отиде до вратата, за да изпрати младия човек, сложи веригата и машинално огледа балкона и фоайето.

Присви очи и се втренчи надолу, но вратата бързо се затвори.

По дяволите.

Той погледна със съжаление сандвича — и с още по-голямо съжаление бирата, нахлузи обувките си и отвори куфара. Завинти заглушителя „Гемтек“ на дулото на валтера и въпреки че го беше направил наскоро в южноафриканското полицейско управление, дръпна леко плъзгача няколко милиметра назад, за да се увери, че в гнездото има патрон.