Джефри Дивър - Картбланш

— Не се тревожех, че ще страдат — отвърна Хидт.

Аз също. Исках само да кажа, че ще бъде лесно да ги убием. Ефикасно.

След като Хидт и Дън излязоха, административният офицер Куолийн Нкози стана от бюрото, където разглеждаше списъци с цени на автоматични оръжия, и кимна към екрана.

— Изумително е какви неща можеш да си купиш по интернет, нали, капитан Бонд?

— Предполагам.

— Ако купим девет автомата, получаваме един безплатно — пошегува се Нкози пред сержант Мбалула, неуморния машинописец с два пръста.

— Благодаря за бързата реакция за БАС, офицер Нкози — каза Бонд, който не беше разпознал инициалите на Божията армия на съпротивата — групировка, която всеки наемник в Африка познаваше. Операцията можеше да свърши дотам, при това катастрофално.

„Секретарката“ на Бонд, Бхека Джордан, надникна през прозореца.

— Отдалечават се. Не виждам охрана.

— Мисля, че ги заблудихме — рече сержант Мбалула.

Номерът наистина изглеждаше успешен. Бонд беше убеден, че единият от двамата — по всяка вероятност съобразителният Дън — е поискал да види офиса на Терон в Кейптаун. Предположи, че убедителната обстановка ще бъде решаваща в прелъстяването на Хидт да повярва, че Бонд е африканер, посредник, с много трупове, от които трябва да се отърве.

Докато Бонд се обаждаше на Хидт, за да уреди включването си в „Зелена инициатива“, Джордан беше намерила малък правителствен офис, даван под наем от Министерството на културата, но в момента свободен. Нкози бе напечатал визитни картички с адреса и преди Бонд да отиде да се срещне с Хидт и Дън, южноафриканските полицаи се бяха нанесли там.

Ти ще ми бъдеш партньор — усмихна се Бонд на Джордан. За мен ще бъде добро прикритие да имам умен и красив съдружник.

Тя се наежи.

— За да изглежда правдоподобен, офисът трябва да има секретарка.

Щом искаш.

— Не искам — сковано измънка тя, — но така трябва да бъде.

Бонд беше очаквал, че двамата ще дойдат, но не и че Хидт ще поиска да види на полетата на смъртта. Все пак предположи, че трябва да има снимки оттам. Веднага щом излезе от кабинета на Хидт, той се обади на Джордан и я помоли да намери снимки на масови гробове в Африка от военните и полицейските архиви. Това се оказа лесно и тя беше свалила на компютъра си дузина, когато той се върна от срещата с Хидт.

— Може ли да изпратиш няколко души да стоят един-два дни тук? — попита Бонд. — В случай че Дън дойде отново.

— Мога да отделя един полицай — отвърна Джордан. — Сержант Мбалула, ти може да останеш засега.

— Добре, капитане.

— Ще инструктирам някой патрулиращ полицай какво е положението и той ще те замести — добави тя и се обърна към Бонд. — Мислиш ли, че Дън ще дойде пак?

— Не, но е възможно. Хидт е шефът, но е разсеян. Дън е по-фокусиран и подозрителен. Според мен това го прави по-опасен.

— Капитане. — Нкози отвори очукан куфар. — Това пристигна за теб от управлението — извади той дебел плик.

Бонд го разкъса и намери вътре десет хиляди ранда в употребявани банкноти, фалшив южноафрикански паспорт, кредитни карти и дебитна карта, всичките на името на Юджин Джийн Терон. Отдел „Ай“ отново се бе проявил като магьосник.

Имаше и бележка: Резервация за неопределен престой в хотел „Тейбъл Маунтин“, стая към залива.

Бонд прибра всичко в джоба си.

— А сега клуб „Лодж“, където довечера ще се срещна с Хидт. Какво представлява?

— За мен е твърде скъп — отговори Нкози.

— Ресторант и място за светски събития — обясни Джордан. — И аз не съм ходила там. По-рано беше частен ловен клуб. Само за бели хора. След това, на изборите през 1994 година, когато на власт дойде Африканският национален конгрес, собствениците решиха да разтурят клуба и да продадат сградата, вместо да разширят членството. Управителният съвет нямаше нищо против да приемат чернокожи или цветнокожи мъже, но не искаше жени. Убедена съм, че в твоята страна няма такива клубове, нали, Джеймс?

Бонд не призна, че в Обединеното кралство има такива заведения.

— Моят любим клуб в Лондон е абсолютно демократичен. Всеки е свободен да членува… и да губи пари на масите за хазарт. Точно както правя аз. Бих добавил, често.

Нкози се засмя.

— Ако дойдеш в Лондон, с удоволствие ще те заведа — каза Бонд на Джордан.

Тя, изглежда, изтълкува това като безсрамно флиртуване, защото се втренчи гневно в него.

— Ще те закарам до хотела. — Лицето на високия полицай стана сериозно. — Мисля да напусна южноафриканската полиция и да ми намериш работа в Англия, капитане.