Джефри Дивър - Картбланш

Дън го погледна обезпокоено. Не се усъмни, но изглежда, това го смути.

— Трябва да бъдем в завода в петнайсет и трийсет — напомни той на Хидт. — Срещата? — Дън отново насочи очи към Бонд. — Офисът ви е на ъгъла. — Беше запомнил адреса от един поглед. — Защо не ги вземете сега?

— Ами… предполагам, че мога — отвърна Бонд, печелейки време.

Дън го погледна спокойно.

— Добре.

Докато Дън отваряше вратата на Бонд, сакото му се разтвори и разкри пистолета „Берета“ на колана му, вероятно същият, с който беше убил мъжете в Сърбия.

Дали това беше послание? Предупреждение?

Бонд се престори, че не е видял оръжието, и кимна на двамата.

— Ще се върна след трийсетина минути.

Но Джийн Терон беше излязъл само преди пет минути, когато Дън каза:

— Да вървим.

— Къде? — попита Хидт.

— В офиса на Терон. Веднага.

Хидт забеляза, че на лицето на длъгнестия му партньор е изписано едно от онези изражения — предизвикателно, но и раздразнително.

Отново странната завист. Какви ли мисли се въртяха в главата на Дън?

— Защо? Не му ли вярваш?

— Идеята не е лоша — без да мисли, отвърна Дън. — Говорехме за премахване на трупове, но това няма значение за петък. Само ми се струва малко странно, че той се появи изневиделица като гръм от ясно небе. Това ме изнервя.

Сякаш хладнокръвният сапьор можеше да изпитва такова чувство.

Хидт се нуждаеше от някого, за да запази връзката си с реалността и да не се увлича, и наистина беше съблазнен от предложението на Терон.

— Прав си, разбира се.

Те взеха саката си, излязоха от офиса и тръгнаха към адреса, напечатан на визитната картичка на Терон.

Ирландецът беше прав, но Северан Хидт се молеше Терон да е легитимен. Труповете, акрите кости. Много искаше да ги види и да диша въздуха около тях. Искаше и снимките.

Двамата се приближиха до сградата, където се намираше офисът на Терон в Кейптаун, типична за деловия район на града, функционална, от метал и камък. Половината изглеждаше изоставена. Във фоайето нямаше охрана и това беше любопитно. Двамата мъже се качиха с асансьора на четвъртия етаж и намериха вратата на офиса, номер 403.

— Няма име на фирмата — отбеляза Хидт. — Само номер. Това е странно.

— Не изглежда редно — съгласи се Дън и се заслуша. — Не чувам нищо.

— Натиснѝ дръжката.

Дън го направи.

— Заключено е.

Хидт беше жестоко разочарован и се запита дали не е издал нещо уличаващо на Терон, но не смяташе, че го е сторил.

— Трябваше да повикаме нашата охрана. Когато Терон се върне, ако изобщо го направи, ще го заведем в мазето. Ще разбера що за птица е.

Те се наканиха да си тръгнат, когато Хидт, изпитвайки отчаяно желание Терон да е легитимен, каза:

— Почукай. Провери дали има някого вътре.

Дън се поколеба и после отметна сакото си, разкривайки ръкохватката на беретата. Големите кокалчета на пръстите му почукаха на дървената врата.

Нищо.

Двамата се обърнаха към асансьора.

В същия миг вратата се отвори.

Джийн Терон примигна от изненада.

— Хидт… Дън. Какво правите тук?

Африканерът ги покани да влязат. Навън нямаше табелка, но на стената вътре беше окачен скромен плакет: „Услуги Ю. Дж. Т., Дърбан, Кейптаун, Киншаса“.

Офисът беше малък и имаше само трима служители. Бюрата им бяха отрупани с папки и книжа, каквато е практиката в такива предприемачески бърлоги в целия свят, колкото и благородни или съмнителни да са продуктите или услугите им.

— Решихме да ви спестим труда — рече Дън.

— И успяхте ли? — попита Терон.

Хидт знаеше, че наемникът разбира, че изненадващото им посещение е, защото не му вярват напълно. От друга страна, Терон беше в бизнес, където доверието е опасно като нестабилни експлозиви, затова неудоволствието му беше минимално. В края на краищата, той сигурно бе направил същото и беше проверил информацията за Хидт при камбоджанските власти и на други места, преди да отиде при него с предложението си. Така се постъпва в деловите отношения.

Олющените стени и прозорци, предлагащи мрачна гледка към вътрешния двор, напомниха на Хидт, че дори незаконната дейност, каквато Терон упражняваше, не е задължително доходна, както я представяха във филмите и новините. Най-големият кабинет в дъното беше на Терон, но също беше скромен.

Единият служител, висок млад африканец, преглеждаше каталог по интернет за автоматични оръжия. Някои бяха отбелязани с ярки звезди, които показваха десет процента отстъпка. Друг служител настойчиво тракаше по компютърна клавиатура, използвайки само показалците си. Двамата бяха в бели ризи и тесни вратовръзки.