Джефри Дивър - Картбланш

Но тактиката не беше успяла и хиляда и триста британски и съюзнически войници бяха загинали.

Проблемът с „унищожаването“, който африканерът беше споменал, можеше да означава само едно. Битката се беше състояла през януари, жестоко горещите дни на лятото в региона, сега познат като Куа Зулу Натал, и бързото премахване на труповете беше необходимост… и голям логистичен проблем.

Унищожаването на останките беше един от най-големите проблеми, които „Геена“ създаваше, и Хидт и Дън го обсъждаха от месец.

Защо бизнесмен от Дърбан имаше проблем от този род, който изискваше помощта на Хидт? И можеше ли да му помогне?

След десет дълги минути на прага застана секретарката му.

— Господин Терон от Дърбан е тук, сър.

— Добре, добре. Поканѝ го, ако обичаш.

Тя тръгна и миг по-късно се върна с коравосърдечен на вид нервен мъж, който предпазливо, но предизвикателно огледа кабинета на Хидт. Беше издокаран в деловото облекло, обичайно за Южна Африка костюм и елегантна риза, но без вратовръзка. Какъвто и да беше бизнесът му, човекът явно преуспяваше. На дясната му китка имаше тежка златна гривна, а часовникът му беше лъскав „Брайтлинг“. Носеше и златен пръстен с инициали, който според Хидт беше малко крещящ и безвкусен.

— Добро утро.

Мъжът стисна ръката на Хидт. Забеляза дългите му жълти нокти, но не се дръпна, както често се беше случвало.

— Джийн Терон.

— Северан Хидт.

Двамата си размениха визитни картички.

Президент на „Услуги Ю. Дж. Т.“ ООД, Дърбан, Кейптаун и Киншаса

Офис в столицата на Конго, един от най-опасните градове в Африка? Интересно — помисли си Хидт.

Мъжът погледна към вратата, която беше отворена. Хидт стана, затвори и се върна на бюрото си.

— От Дърбан ли сте, господин Терон?

— Да, и главният ми офис е там, но пътувам много. А вие?

Лекият му африкаанс акцент беше мелодичен.

— Лондон, Холандия и тук. Ходя и в Далечния изток, и в Индия. Където ме отведе бизнесът. Името Терон е хугенотско, нали?

— Да.

— Все забравяме, че африканерите невинаги са холандци.

Терон повдигна вежда, сякаш чуваше такива забележки, откакто беше дете, и му беше писнало.

Телефонът на Хидт започна да вибрира. Той погледна екрана. Обаждаше се Ниъл Дън.

— Извинете ме за момент — каза той на Терон, който кимна. Хидт притисна телефона до ухото си и попита: Да?

— Терон е легитимен. Има южноафрикански паспорт. Живее в Дърбан и притежава охранителна фирма с централа там и клонове тук и в Киншаса. Баща му е африканер, а майката — британка. Израснал е предимно в Кения — съобщи Дън. — Заподозрян е, че снабдява с войници и оръжия конфликтни региони в Африка, Югоизточна Азия и Пакистан. Не се води активно разследване. Камбоджанците са го задържали в разследване за трафик на хора и наемници заради онова, което е правил в Шан, Мианмар, но са го пуснали. Интерпол не се занимава с него. И е преуспяващ, доколкото разбрах.

Хидт също беше стигнал до този извод. Часовникът „Брайтлинг“ на Терон струваше пет хиляди английски лири.

— Току-що ти изпратих снимка — добави Дън.

Снимката се появи на екрана на Хидт. Показваше мъжа пред него.

— Но… каквото и да предлага, сигурен ли си, че точно сега искаш да мислиш за него? — продължи Дън.

На Хидт му се стори, че в гласа на Дън прозвуча нотка на завист, че наемникът може да има план, който ще отклони вниманието му от „Геена“.

— Цифрите от продажбите са по-добри, отколкото мислех. Благодаря ти — каза той, затвори и се обърна към Терон. — Как чухте за мен?

Въпреки че бяха сами, Терон понижи тон и насочи към Хидт неумолимите си всезнаещи очи.

— В Камбоджа. Имах работа там. Едни хора ми казаха за вас.

— Аха. — Сега Хидт разбра и прозрението го развълнува. Миналата година, когато беше на работа в Далечния изток, той се беше отбил да посети няколко гробища в прословутите полета на смъртта, където Червените кхмери бяха убили милиони камбоджанци през седемдесетте години на миналия век. На мемориала при Чонг Ек, където близо девет хиляди тела бяха погребани в масови гробове, Хидт разговаря с неколцина ветерани за касапницата и направи стотици снимки за колекцията си. Някой от местните жители сигурно беше споменал името му пред Терон.

— Казвате, че имате бизнес там, така ли? — попита Хидт, като си мислеше за онова, което беше научил Дън.

— Наблизо — отвърна Терон уклончиво.

Хидт изпита силно любопитство, но тъй като преди всичко беше бизнесмен, се опита да не изглежда твърде въодушевен.