Джефри Дивър - Картбланш

— И какво общо имат с мен Исандлуана и Камбоджа?

— На тези места имаше голяма загуба на живот. Много трупове бяха погребани там, където бяха загинали в битката.

Чонг Ек беше геноцид, а не битка, но Хидт не го поправи.

— Те станаха свещени райони. И предполагам, че това е хубаво, но… — Африканерът замълча. — Ще ви разкажа за проблем, който осъзнах, и за решението, което ми хрумна. А после вие ще ми кажете дали решението е възможно и дали проявявате интерес да ми помогнете да го осъществя.

— Продължете.

— Имам много връзки с правителства и фирми в различни части на Африка — Дарфур, Конго, Централноафриканската република, Мозамбик, Зимбабве и няколко други.

Райони на конфликти — помисли си Хидт.

— И тези групировки се безпокоят за последиците, които ще възникнат след, да речем, някое страховито природно бедствие като суша, глад или бури, или откровено казано, навсякъде, където е имало смърт и са погребани тела. Както в Камбоджа или Исандлуана.

— Такива случаи имат сериозни последици за здравето — невинно отбеляза Хидт. — Водата се замърсява, плъзват болести.

— Не — безцеремонно възрази Терон. — Имам предвид нещо друго. Суеверието.

— Суеверието?

— Да речем, например, че поради липса на пари или възможности труповете са оставени в масови гробове. Жалко е, но се случва.

— Да, така е.

— Ако правителството или някоя благотворителна организация иска да построи нещо за доброто на народа — болница, жилищен комплекс или шосе в района, хората може да не желаят. Земята е идеална, има пари за строителството и работници, които искат да бъдат наети, но мнозина се страхуват от духове или призраци и не отиват в болницата или в жилищата. За мен това е абсурдно и съм убеден, че за вас също.

— Да.

— Но точно така мислят хората. — Терон сви рамене. — Колко тъжно е за населението на онези райони, ако здравето и безопасността им пострадат заради подобни глупави идеи.

Хидт беше заинтригуван. Той барабанеше с нокти по бюрото, но положи усилия да престане.

— И така, ето каква е идеята ми. Мисля да предложа услуга на правителствените агенции за унищожаване на човешките останки. — Лицето на Терон засия. — Така ще може да бъдат построени фабрики, болници, пътища, ферми и училища и ще се помогне на бедните и злочестите.

— Да — съгласи се Хидт. — Повторно погребване на труповете на друго място.

Терон сложи ръце на бюрото. Златният му пръстен заблестя на лъч светлина.

— Това е едната възможност, но ще бъде много скъпо. И същият проблем може да възникне по-късно на новото място.

— Вярно е. Но има ли алтернативи? — попита Хидт.

— Вашата специалност.

— И каква е тя?

— Може би… рециклиране — прошепна Терон.

Хидт си представи сценария ясно. Джийн Терон, наемник и очевидно преуспяващ, беше доставил войници и оръжия на различни армии и военни диктатори в Африка, хора, които тайно бяха убили стотици хиляди души и бяха скрили труповете им в масови гробове. И сега работодателите му се тревожеха, че законно избраните правителства, мироопазващите сили, медиите или организациите за защита на човешките права ще открият телата.

Терон беше спечелил пари, осигурявайки средствата за унищожение, а сега искаше да забогатее и от премахването на доказателствата за употребата им.

— Решението ми се видя интересно — продължи Терон. — Но не знаех как ще се стори на вас. Вашите… интереси в Камбоджа и бизнесът с рециклирането тук ми подсказаха, че и вие сте разсъждавали за това. Или сте готов да го обмислите. — Студените му очи се втренчиха в Хидт. — Имам предвид бетон или хоросан. А може би изкуствен тор?

Превръщане на труповете в продукти, които със сигурност нямаше да бъдат разпознати като човешки останки! Хидт едва се сдържаше. Абсолютно гениално! В света имаше стотици такива възможности — Сомалия, бивша Югославия, Латинска Америка… и полетата на смъртта в Африка. Хиляди. Сърцето му затуптя учестено.

— Това е идеята ми. Партньорство петдесет на петдесет. Аз доставям останките, а вие ги рециклирате.

Терон, изглежда, намираше това за доста забавно.

— Мисля, че ще можем да правим бизнес с вас отвърна Хидт и подаде ръка на африканера.

Най-неприятният риск за Джеймс Бонд да приеме неофициалното прикритие на Джийн Терон беше, че Ниъл Дън вероятно го беше видял в Сърбия или в Марч или пък бе получил описанието му в Дубай — ако мъжът със синьото сако, който го следеше, работеше за Хидт.