Джефри Дивър - Картбланш

Пред кабинета на Терон седеше секретарка. Хидт видя, че е привлекателна, но беше млада и следователно не представляваше интерес за него.

Терон погледна към нея.

Секретарката ми тъкмо разпечатваше някои от файловете, за които говорихме.

Миг по-късно от цветния принтер започнаха да излизат снимки на масови гробове.

Да, хубави са — помисли си Хидт, докато ги гледаше. Много хубави.

Първите фотографии бяха правени не дълго след убийствата. Мъже, жени и деца бяха застреляни или посечени. Някои бяха с отрязани крайници — ръцете над лакътя популярен метод, използван от военни диктатори и войнолюбци в Африка, за да наказват и контролират хората. В един ров лежаха четирийсет и няколко души. Мястото приличаше на субсахарска Африка, но беше невъзможно да се определи точно къде е — Сиера Леоне, Либерия, Кот д’Ивоар или Централноафриканската република. На този неспокоен континент имаше много вероятности.

Последваха още снимки, които показваха различни степени на разложение. Хидт задържа погледа си на тях.

— БАС? — попита Дън, поглеждайки ги безпристрастно.

— Господин Терон не работи с Божията армия на съпротивата — обади се високият мършав служител.

Бунтовническата групировка, действаща в Уганда, Централноафриканската република и части от Конго и Судан, имаше собствена философия, ако можеше да се нарече така религиозен и мистичен екстремизъм, и можеше да се определи като нещо от рода на насилническа християнска милиция. Бяха извършили неизброими зверства и освен останалото, беше известно, че наемат деца войници.

— Има достатъчно друга работа — рече Терон.

Чувството му за морал се стори забавно на Хидт.

От принтера се изнизаха още половин дузина снимки.

На последните няколко се виждаше голямо поле, от което стърчаха кости и части от трупове с изсушена кожа.

Хидт показа снимките на Дън.

— Какво ще кажеш? — попита той и после се обърна към Терон. — Ниъл е инженер.

Ирландеца ги разглежда няколко минути.

— Гробовете изглеждат плитки. Телата ще бъдат измъкнати лесно. Номерът е да се прикрие фактът, че преди всичко са били там. В зависимост от това колко дълго са били в земята, щом ги извадим, ще има малка разлика в температурата на почвата. Това продължава много месеци. Установява се с уреди.

— Месеци? — Терон се намръщи. — Нямах представа. Той погледна Дън и после каза на Хидт: — Добър е.

Наричам го човека, който мисли за всичко.

Бързо растящи растения може да свършат работа — замислено добави Дън. — Има и спрейове, които премахват остатъците от ДНК. Много неща трябва да се обмислят, но няма нищо невъзможно.

Техническите въпроси отпаднаха и Хидт отново се съсредоточи върху снимките.

— Може ли да ги взема?

— Разбира се. Искате ли и дигитални изображения? Те са по-контрастни.

Хидт се усмихна.

— Благодаря.

Терон записа снимките на флашка и я даде на Хидт, а сетне погледна часовника си.

— Бих желал да продължим да обсъждаме въпроса. Свободни ли сте по-късно?

— Може би — отвърна Хидт.

Дън обаче сбърчи чело.

— Следобед си на среща, а довечера има благотворителен прием.

Хидт се намръщи.

— Една от благотворителните организации, на които давам пари, ще има прием. Трябва да присъствам. Но… ако вие сте свободен, защо не се срещнем там?

— Трябва ли да давам пари? — попита Терон.

Хидт не можа да разбере дали той се шегува.

— Не е задължително. Само ще изслушате няколко речи и ще пиете вино.

— Добре. Къде ще бъде?

Хидт погледна Дън, който отговори:

— В клуб „Лодж“. В деветнайсет часа.

— Облечете костюм, но не си правете труда да си слагате вратовръзка — добави Хидт.

— Ще се видим тогава.

Терон се ръкува с двамата.

Те излязоха от офиса и тръгнаха.

— Легитимен е — заяви Хидт.

Вървяха към офиса на „Зелена инициатива“, когато някой се обади на Дън.

— Съобщиха ми за Стефан Дламини — каза той, след като затвори.

— Кой?

— Работникът от отдел „Поддръжка“, когото трябва да елиминираме. Той може да е видял имейлите за петък.

— А, добре.

— Нашите хора са намерили коптора му в Примроуз Гардънс, източно от града.

— Как ще го извършиш?

— Дъщеря му се оплакала от местен търговец на наркотици. Заплашил я, че ще я убие. Ще направим да изглежда така, сякаш той е очистил Дламини. И преди това е взривявал хора със запалителна бомба.

— Значи Дламини има семейство.

— Съпруга и пет деца — поясни Дън. — Ще трябва да убием и тях. Може да е казал на жена си какво е видял. И щом е в гето от колиби, семейството сигурно живее само в една или две стаи, така че всеки може да е чул. Ще използваме гранати, а после запалителна бомба. Дън стрелна с поглед високия мъж. — Ще умрат бързо.