Джефри Дивър - Картбланш

Въпреки късната есен в Южна Африка, времето беше меко и в кабинета беше топло. След миг колебание Джордан съблече червеното си сако и го окачи. Черната ѝ блуза беше с къси ръкави и Бонд видя голяма ивица пудра на вътрешната горна страна на дясната ѝ ръка. Тя не приличаше на човек, който харесва татуировки, но може би криеше някоя. После той реши, че фондьотенът прикрива дълъг и широк белег.

Златен кръст за храброст…

Настани се срещу нея до Нкози, който разкопча сакото си и седна с изправени рамене.

— Полковник Танър каза ли ви каква е мисията ми тук? — попита Бонд.

— Само че разследвате Северан Хидт по въпрос, свързан с националната сигурност.

Бонд им разказа онова, което знаеха за Инцидент 20 — или плана „Геена“, и предстоящите убийства в петък.

Високото чело на Нкози се сбърчи. Джордан прие информацията със спокойни очи и притисна длани една до друга. На средните пръсти на двете си ръце носеше скромни пръстени.

— Разбирам. Достоверни ли са доказателствата?

— Да. Това изненадва ли ви?

— Северан Хидт е малко вероятно зло — монотонно отговори Джордан. — Разбира се, ние знаем за него. Той има договори за събиране и рециклиране на отпадъци в много от големите градове на Южна Африка Претория, Дърбан, Порт Елизабет, Йоханесбург и тук, на запад. Направил е куп добри неща за нашата нация. Както знаете, в момента сме в преход и миналото ни е довело до проблеми с околната среда. Копаенето на мини за злато и диаманти, бедността и липсата на инфраструктура са се отразили на страната ни. Събирането на отпадъците беше сериозен проблем в малките селища и гетата. За да компенсира неправилното разпределение на населението, причинено от Закона за сегрегацията по времето на апартейда, правителството построи жилищни квартали локаси или локации, както се наричат, където хората да живеят вместо в колиби. Но дори там населението е толкова многобройно, че събирането на боклука не може да се извършва ефективно или изобщо няма такова. Болестите са проблем. Северан Хидт промени много от всичко това. И прави дарения за борбата със СПИН и облекчаване на глада.

Повечето сериозни престъпни организации имат специалисти по връзки с обществеността — помисли си Бонд. — Да бъдеш „малко вероятно зло“ не те изключва от щателно разследване.

Джордан, изглежда, забеляза недоверието му и добави:

— Казвам само, че Хидт не се вмества много в профила на терорист или гениален престъпник, но ако е такъв, отделът ми е готов да направи всичко възможно да помогне.

— Благодаря. А знаете ли нещо за партньора му, Ниъл Дън?

— Сутринта за пръв път чух името и го проучих. Той идва тук и заминава с легален британски паспорт. Прави го от няколко години. Не сме имали проблем с него. Дън не е в списъка ни за наблюдение.

— А какво знаете за жената с тях?

Нкози се консултира с материалите в една от папките.

— Тя има американски паспорт. Джесика Барнс. Бих казал, че за нас е нула. Няма полицейско досие, нито престъпна дейност. Нищо. Имаме няколко нейни снимки.

— Това не е тя — отбеляза Бонд, когато погледна образа на млада, красива блондинка.

— Извинявам се. Трябваше да спомена, че това са стари снимки. Свалихме ги от интернет. — Нкози обърна фотографията. — Тази е от 1970 година. Била е Мис Масачузетс и се е състезавала за титлата Мис Америка. Сега е на шейсет и четири години.

След като сега знаеше истината, Бонд видя приликата.

— Къде се намира офисът на „Зелена инициатива“?

— Два са — отговори Нкози. — Единият е наблизо, а другият е на трийсетина километра на север оттук. Там е главният завод за преработване и рециклиране на отпадъци на Хидт.

— Трябва да вляза там и да разбера какви ги върши.

— Разбира се — съгласи се Бхека Джордан и после направи дълга пауза. — Но вие имате предвид по законен начин, нали?

— Законен начин?

— Може да го проследите на улицата и да го наблюдавате на публично място, но няма как да ви издействам заповед да поставите „бръмбар“ в дома или офиса му. Както казах, Северан Хидт не е направил нищо лошо тук.

Бонд едва не се усмихна.

— В моята работа обикновено не искам заповеди.

— Аз пък искам.

— Капитане, този човек на два пъти се опита да ме убие, в Сърбия и в Обединеното кралство, а вчера организира смъртта на млада жена и на сътрудник на ЦРУ в Дубай.

Джордан се намръщи. Лицето ѝ изрази съчувствие.

— Много жалко, но престъпленията не са извършени на територията на Южна Африка. Ако съответните институции ми представят заповеди за екстрадиране, одобрени от наш, местен съдия, с удоволствие ще ги изпълня. Но без тях… — Вдигна ръце тя.