Джефри Дивър - Картбланш

— Не? От тях става най-хубавата пастърма.

— Може би, но отстрелването на планински скакач е лош късмет за Англия на игрището за ръгби.

Митничарят се засмя силно, стисна ръката на Бонд и му кимна да се насочи към изхода.

Залата за пристигащи пътници беше препълнена. Повечето хора бяха в западняшки дрехи, въпреки че някои носеха традиционни африкански облекла — богато украсени мъжки ризи дашики , а жените — дълги роби кенте от памук и коприна и забрадки, всичките в ярки цветове. Имаше и мюсюлмански мантии и шалове, и няколко сари.

Докато си проправяше път през тълпата, Бонд долови няколко отличителни чужди езика и много повече диалекти. Беше заинтригуван от цъкащия звук в африканските езици. В някои думи тук устата и езикът произвеждаха същата тази съгласна. Най-много я имаше в койсан, говорен от коренното население в тази част на Африка, въпреки че зулусите и народността кхоса също цъкаха. Бонд се беше опитвал, но възпроизвеждането на този звук беше невъзможно.

Когато свръзката му, капитан Джордан, не се появи веднага, той отиде в едно кафене, отпусна се на стола пред бара и си поръча двойно еспресо. Изпи го, плати и излезе навън, оглеждайки красива делова жена. Тя беше на около трийсет и пет години, с екзотични високи скули. В гъстите ѝ вълнисти коси имаше няколко преждевременно побелели кичура, които допринасяха за чувствения ѝ вид. Тъмночервеният ѝ костюм над черната риза беше тесен и подчертаваше закръглена, но стегната и атлетична фигура.

Южна Африка ще ми хареса — помисли си Бонд, усмихна се на жената и я пусна да мине пред него към изхода. Като повечето привлекателни жени в транзитния свят на летищата, тя не му обърна внимание.

Бонд стоя няколко минути в средата на залата за пристигащи пътници и после реши, че Джордан вероятно чака той да го намери. Изпрати съобщение на Танър и поиска снимка, но точно след като натисна бутона „ИЗПРАТИ“, забеляза полицая едър, брадат, червенокос мъж в светлокафява униформа, същински мечок, който го погледна веднъж, намеквайки за реакция, но веднага се обърна и отиде в будка за цигари.

Същината на занаята беше подтекстът — фалшиви самоличности прикриваха кой си всъщност, тъпи разговори, изпълнени с кодови думи, предаваха шокиращи факти и невинни предмети се използваха като тайници или оръжия.

Внезапното отбиване на Джордан да си купи цигари беше послание. Не се беше приближил до Бонд, защото присъстваха вражески елементи.

Бонд се озърна назад, но не видя знаци на непосредствена заплаха. Разбира се, той знаеше процедурата. Когато агентът те отбягва, небрежно напускаш района колкото е възможно по-незабележимо и се свързваш с трета страна, която координира нова среща на по-безопасно място. Бил Танър щеше да бъде посредникът.

Бонд тръгна към изхода.

Но вече беше късно.

Докато гледаше как Джордан влиза в тоалетната, пъхайки в джоба си цигари, които вероятно никога нямаше да изпуши, Бонд чу зловещ глас близо до ухото си:

Не се обръщай.

Английският беше примесен с местен акцент. Бонд усети, че мъжът е висок. С периферното си зрение забеляза най-малко един съучастник, по-нисък, но по-набит. Човекът се намеси бързо и го освободи от чантата с лаптопа и куфара с безполезния валтер.

— Излез от залата. Веднага — заповяда първият нападател.

Бонд не можеше да направи нищо друго, освен да се подчини. Той се обърна натам, накъдето мъжът му нареди, и закрачи по безлюдния коридор.

Прецени положението. От ехото на стъпките разбра, че партньорът е достатъчно далеч и първият му ход може да неутрализира мигновено само единия от тях. По-ниският мъж трябваше да захвърли куфара и чантата с лаптопа и това щеше да даде на Бонд няколко секунди да стигне до него, но онзи пак щеше да има възможност да извади оръжието си. Мъжът можеше да бъде отстранен, но не и преди да изстреля няколко куршума.

Не — разсъждаваше Бонд. — Има твърде много невинни хора. Най-добре беше да изчака, докато излязат навън.

През вратата вляво. Казах да не поглеждаш назад.

Те излязоха на ярката слънчева светлина. В Южна Африка беше есен и времето беше приятно хладно, а небето поразително лазурно. Докато се приближаваха към изоставен строеж, отнякъде се появи очукан черен „Рейндж Роувър“ и спря, изсвирвайки с гуми.

Още вражески елементи, но от джипа не слезе никой.

Цел… реакция.

Целта им беше да го отвлекат и Бонд щеше да отговори със стандартната реакция при опит за похищение дезориентация и после атака. Той небрежно премести ролекса си над пръстите като бокс, завъртя се рязко към двамата мъже и се усмихна презрително. Те бяха млади и адски сериозни. Кожата им контрастираше на блестящата белота на ризите им. Бяха с костюми единият кафяв, а другият морскосин и тесни черни вратовръзки. Може би бяха въоръжени, но препалената самоувереност ги бе подвела да задържат пистолетите си в кобурите.