Джефри Дивър - Картбланш

Бонд установи, че след извинението не се дразни толкова от остроумията на Озбърн-Смит.

— Вероятно така са се запознали. Дън е инспектирал нещо за „Зелена инициатива“ и Хидт го е наел.

— Според проучванията в базите данни Дън често е ходил в Кейптаун през последните няколко години добави Пърси. Има апартамент там и в Лондон. Между другото, претърсихме жилището му тук, но не намерихме нищо интересно. Записите на пътуванията му показват, че е бил в Индия, Индонезия, Карибите и на няколко други места, където се е мътило нещо лошо. Предполагам, че работи върху нови аванпостове за шефа си. В Уайтхол все още се съмняват за Афганистан, но на мен не ми пука за теориите им. Убеден съм, че ти си по следите на парите, Джеймс.

— Благодаря, Пърси. Много ми помогна.

— Радвам се, че ти услужих.

Думите, които Бонд беше помислил за снизходителни вчера, сега прозвучаха искрено.

Те затвориха и той разказа на Феликс Лайтър какво е научил Озбърн-Смит.

— Значи онова плашило Дън е инженер? В Америка им викат перковци.

В ресторанта влезе уличен търговец и тръгна от маса на маса да продава рози.

Лайтър проследи погледа на Бонд.

— Виж какво, Джеймс, похапнах си чудесно, но ако мислиш да подпечаташ сделката с букет, няма да стане.

Бонд се усмихна.

Търговецът се приближи до съседната маса и подаде цвете на младата двойка, седнала там.

— Заповядайте — каза той на младата жена. — Прекрасната дама получава цвете безплатно, с комплименти от мен — добави човекът и отмина.

След миг Бонд повдигна салфетката си и отвори плика, който незабелязано беше извадил от джоба на уличния търговец.

И запомнѝ — цветя…

Той дискретно разгледа фалшивото разрешително за носене на оръжие в Южна Африка, надлежно подписано и подпечатано.

— Трябва да тръгваме — каза и погледна колко е часът. Не искаше да срещне Хидт, Дън и жената, докато излиза от хотела.

— Чичо Сам ще почерпи — рече Феликс и уреди сметката.

Двамата излязоха от бара, измъкнаха се през страничната врата и се отправиха към паркинга.

След половин час бяха на летището.

Стиснаха ръцете си и Лайтър прошепна:

— Юсуф беше страхотен сътрудник, но преди всичко приятел. Ако видиш копелето със синьото сако и имаш възможност да стреляш, не се колебай, Джеймс.

Боингът на „Еър Емиратс“ плавно рулираше по пистата към сградата на летището в Кейптаун. Джеймс Бонд се протегна и нахлузи обувките си. Чувстваше се освежен. Скоро след излитането от Дубай той се беше почерпил с две чашки „Джим Бийм“ с малко вода. Питието свърши работа и Бонд изкара седем часа блажен, непрекъснат сън. Сега четеше съобщенията от Бил Танър.

Свръзка: капитан Джордан, отдел „Разследване и бор ба с престъпността“ от полицията на Южна Африка. Джордан ще те посрещне лично на летището. Наблюдението на Хидт е активно.

Последва второ съобщение.

Предполага се, че Грегъри Лам от МИ6 все още е в Еритрея. По мнението на всички тук, избегни го, ако е възможно.

Дойде и последното.

Радвам се, че ти и Озбърн-Смит сте се целунали и сдобрили. Кога ще бъде ергенското парти?

Бонд не можа да не се усмихне.

Самолетът спря пред сградата и стюардесата изпя литургията на приземяването, с която той беше твърде добре запознат.

— Отваряме вратите. Госпожи и господа, моля, внимавайте, когато отваряте шкафчетата над главите си. Съдържанието може да се е разместило по време на полета.

Благословено бъди, дете мое, защото Съдбата реши да те върне благополучно на земята… поне този път.

Бонд извади чантата с лаптопа си, взе куфара, където беше оръжието му, и тръгна към гишето на имиграционните власти в оживената зала. Служителят летаргично подпечата паспорта му. След това Бонд премина в митническата зала и показа разрешителното си да носи огнестрелно оръжие на начумерения служител, за да може да вземе куфара си. Човекът се втренчи изпитателно в него. Бонд почувства напрежение и се запита дали ще има проблем.

— Добре, добре — каза мъжът. Едрото му, лъснало от пот лице се изду още повече от властта на чиновническия му пост. — А сега ми кажете истината.

— Истината? — спокойно попита Бонд.

— Да. Как се доближавате до антилопите куду или планински скачач, за да използвате пистолет, когато ловувате?

— Това е предизвикателство — отвърна Бонд.

— Да, и още как.

Бонд се намръщи.

— Не ходя на лов за планински скакачи.