Джефри Дивър - Картбланш

— Не се тревожѝ. Връзките ми нямат нищо общо с МИ6. Наемам местни хора.

Бонд му обясни за какво става дума и Хирани остана разочарован от лесната задача.

— Къде си? — попита той.

— Хотел „Интерконтинентал“ във фестивал Сити.

Бонд отново чу чаткане по клавиатура.

— Добре. След трийсет минути. И запомнѝ — цветя.

Те затвориха. Лайтър дойде, седна и си поръча „Джим Бийм“ без нищо.

— Това означава без лед, вода или плодова салата. Нищо. Но означава двойно. И тройно ще преживея.

Бонд поиска още една водка с мартини и щом сервитьорът се отдалечи, попита:

— Как е главата ти?

— Нищо ми няма — смотолеви Феликс. Не изглеждаше сериозно ранен и Бонд знаеше, че лошото му настроение се дължи на загубата на Насад. — Откри ли нещо за Хидт?

— Заминават довечера. След два часа. Отиват в Кейптаун.

— Какво има там?

— Нямам представа. Това трябва да разбера.

При това за три дни — напомни си Бонд — ако искам да спася онези хиляди хора.

Те млъкнаха, когато сервитьорът донесе питиетата, и огледаха заведението, докато отпиваха. Нямаше следа от чернокосия мъж с обецата, нито наблюдатели, които да обръщат прекалено голямо внимание — или недостатъчно на двамата мъже в ъгъла.

Никой не вдигна наздравица в памет на загиналия сътрудник. Колкото и да се изкушава човек, това не се прави.

— Насад? — попита Бонд. — Тялото?

Мисълта, че съюзник е оставен в такъв безславен гроб, беше трудно поносима.

Лайтър сви устни.

— Ако Хидт и Ирландеца бяха пряко замесени и бях повикал екип, щяха да разберат, че сме ги взели на мушка. На този етап няма да рискувам прикритието ни. Юсуф знаеше в какво се забърква.

Бонд кимна, Феликс постъпваше правилно, но това не правеше решението по-лесно.

Лайтър вдъхна изпаренията на уискито и отпи още една глътка.

— Знаеш ли, най-трудното в тази професия е взимането на решения, а не да извадиш пистолета и да се правиш на Буч Касиди. Това го вършиш, без да разсъждаваш.

Мобилният телефон на Бонд забръмча. Отдел „Т“ му бяха запазили билет за нощен полет на „Еър Емиратс“ за Кейптаун. Самолетът излиташе след три часа. Бонд остана доволен от избора на превозвача. Авиолинията на Емирството старателно избягваше да се превърне в поредната пазарна институция и предлагаше на пътниците си качествени услуги, типични за златната ера на пътуванията по въздуха преди петдесет-шейсет години. Бонд каза на Феликс, че заминава, и добави:

— Хайде да хапнем нещо.

Американецът повика сервитьора и поиска плато с мезета.

— А после ни донеси морски костур на скара. И да го обезкостят, ако обичат.

— Добре, сър.

Бонд поръча бутилка хубаво „Шабли“, първа реколта. Двамата мълчаливо отпиха от охладените чаши. След малко пристигна първото блюдо — кюфтета кофта , маслини, хумус — хранителна паста, направена от нахут и сусамов тахан с овкусители — зехтин, чесън, червен пипери лимонов сок, сирене, патладжан, ядки и най-хубавите питки, които Бонд беше вкусвал. Двамата започнаха да се хранят. След това сервитьорът прибра остатъците и донесе главното ястие. Бялата риба вдигаше пара и беше сложена върху подложка от стръкчета леща. Беше много вкусна и крехка, но месеста. Бонд беше изял само няколко залъка, когато телефонът му зажужа. Екранът показа само кода на британски правителствен номер. Той си помисли, че може би Фили звъни от друг кабинет, затова отговори на обаждането.

И мигновено съжали.

— Джеймс! Джеймс! Познай кой е! Пърси. Отдавна не сме разговаряли.

Сърцето на Бонд се сви.

Лайтър се намръщи, като видя стъписването на лицето му.

— Пърси… да.

— Добре ли си? Надявам се, че нямаш наранявания, които изискват нещо повече от пластир.

— Добре съм.

— Радвам се да го чуя. Тук нещата напредват бързо. Шефът ти информира всички за плана „Геена“. Ти вероятно си бил твърде зает да бягаш от правосъдието, за да поддържаш връзка. — Озбърн-Смит направи кратка пауза и сетне продължи. — Аха. Занасям те, Джеймс. Всъщност се обаждам по няколко причини и първата е да се извиня.

— Нима? — подозрително попита Бонд.

Гласът на човека от Трето управление стана сериозен:

— Трябва да призная, че сутринта в Лондон имах тактически екип, готов да хване Хидт на летището и да го доведе на чай и разговор, но се оказа, че ти си прав. „Наблюдателите“ засякоха част от текст и успяха да го разкодират. Почакай. Ще цитирам от записа. И така, нещо изпращява и после се чува: „Северан има трима главни партньори… Всеки от тях може да натисне копчето, ако Северан го няма“. Ето защо арестуването му наистина щеше да бъде катастрофа, точно както ти каза, Джеймс. Другите щяха да се скрият в миша дупка и ние щяхме да загубим възможността да разберем какво е планът „Геена“ и да им попречим. — Озбърн-Смит млъкна, за да си поеме дъх. — Държах се малко надменно, когато се запознахме и съжалявам и за това. Искам да работя с теб по случая, Джеймс. Приемаш ли извиненията ми? Да забравим, каквото било — било, като с вълшебна пръчица, а?