Джефри Дивър - Картбланш

Мобилният телефон на Лайтър иззвъня четири пъти и после се включи на гласова поща. Бонд опита отново. Защо американецът не отговаряше, по дяволите? Дали в момента той и Насад се мъчеха да спасят Стела и се биеха с Ирландеца или шофьора? Или и с двамата?

Позвъни още веднъж. Пак гласова поща. Бонд хукна, проправяйки си път през пазара, докато натрапчиви гласове, призоваващи правоверните към молитва, изпълниха небето по залез.

Изпотен и задъхан, той пристигна в склада на Ал Фулан след пет минути. Лимузината на Хидт беше изчезнала. Бонд се провря през дупката, която бяха изрязали в телената ограда. Прозорецът, през който Лайтър се бе вмъкнал, сега беше затворен. Бонд се втурна към склада, използва шперц и отключи страничната врата. Влезе вътре и извади валтера.

В помещението, изглежда, нямаше никого, въпреки че някъде наблизо се чуваше силен вой на машина.

Нямаше следа от младата жена.

И къде бяха Лайтър и Насад? Само няколко секунди по-късно Бонд научи отговора на този въпрос, поне донякъде. В стаята с малкия отворен прозорец намери пресни петна от кръв на пода. Имаше следи от борба. Наоколо бяха разхвърляни няколко инструмента и пистолетът и телефонът на Лайтър.

Той си представи онова, което може би се беше случило. Лайтър и Насад се бяха разделили и американецът се беше скрил тук. Той сигурно бе наблюдавал Ирландеца и Стела, когато арабският шофьор се бе промъкнал зад гърба му и го беше ударил с гаечен ключ или тръба. Дали го беше завлякъл в багажника на колата и закарал в пустинята заедно със Стела?

Бонд стисна пистолета и тръгна към вратата, откъдето се чуваше звукът на машина.

Смрази се на мястото си, когато погледна вътре.

Мъжът в синьото сако, който го беше следил, влачеше изпадналия в безсъзнание Феликс Лайтър към една от огромните машини за разфасоване и сортиране на отпадъци. Агентът на ЦРУ се просна с краката напред на конвейерната лента, която не се движеше, въпреки че машината работеше. Двете грамадни метални плочи отстрани на лентата излизаха напред и почти се допираха, а после се отдръпваха, за да приемат нова партида боклук.

Краката на Лайтър бяха само на два метра от тях. След миг щяха да бъдат размазани на каша.

Нападателят вдигна глава, намръщи се и се втренчи в натрапника.

Бонд се прицели в него и извика:

— Ръцете отстрани до тялото!

Мъжът се подчини, но изведнъж се хвърли наляво, натисна бутон на машината и изтича навън.

Конвейерната лента тръгна напред. Лайтър се придвижваше към дебелите стоманени плочи, които се приближаваха на разстояние петнайсет сантиметра една от друга и после се отдалечаваха, за да пропуснат още отпадъци по пътя им.

Бонд хукна към таблото и натисна червения бутон за изключване, а после побягна след нападателя, но мощният мотор не спря веднага. Лентата продължи да носи приятеля му към смъртоносните плочи, които безпощадно пулсираха напред и назад.

— Господи…! — Бонд прибра валтера в кобура и се върна. Сграбчи Лайтър, който беше по-тежък от него с повече от шест килограма, и се помъчи да го издърпа от машината, но конвейерната лента имаше остри зъбци за по-добро захващане и дрехата на Феликс се закачи.

Главата му увисна. В очите му се появи кръв. Лентата продължаваше да го носи към компресиращия механизъм.

Оставаха четирийсет и пет сантиметра, четирийсет… трийсет.

Бонд скочи върху лентата и заби крак в рамката, а после уви сакото около ръцете си и задърпа ожесточено. Инерцията намаля, но огромният мотор не спря да движи лентата. Плочите сновяха напред и назад.

Лайтър беше на двайсет, а после и на петнайсет сантиметра от плочите, които щяха да направят на пихтия ходилата и глезените му. Мускулите на ръцете и краката на Бонд агонизираха. Той задърпа още по-силно и изпъшка от усилието.

Седем сантиметра…

Най-после лентата спря. Плочите също, издавайки хидравлична въздишка.

Опитвайки се да си поеме дъх, Бонд протегна ръце и измъкна панталоните на американеца от зъбците на лентата, измъкна го и го сложи да легне на пода. След това извади оръжието си и се втурна към товарното отделение, но там нямаше и следа от мъжа в синьо. Той се огледа за други заплахи и след това се върна при агента на ЦРУ, който се съвземаше. С негова помощ Лайтър бавно се надигна, седна и се ориентира.

— Не мога да те оставя сам дори за пет минути — подхвърли Бонд, прикривайки ужаса, който беше изпитал от вероятната смърт на приятеля си, прегледа раната и я избърса с парцал, който намери наблизо.