Джефри Дивър - Картбланш

„Купувай“…

Бонд вървеше на дискретно разстояние и търсеше следи от своята цел хората, които щяха да умрат след двайсет и пет минути.

Какво си беше наумил Вехтошаря? Генерална репетиция в очакване на кръвопролитието в петък, което щеше да бъде десет или двайсет пъти по-лошо? Или случаят нямаше нищо общо с Инцидент 20? Вероятно Хидт използваше ролята си на международен бизнесмен като прикритие. Бяха ли той и Ирландеца нещо повече от наемни убийци?

Бонд се промъкваше през блъсканицата от търговци, купувачи, туристи и докери, които товареха платноходки. Имаше страшно много хора сега, точно преди магхриб , молитвата по залез-слънце. Дали пазарът щеше да бъде мястото на атаката?

И после Хидт и Ал Фулан излязоха от пазара и продължиха да вървят още половин пресечка. По едно време спряха и се втренчиха в модерна сграда, висока три етажа, с големи прозорци и изглед към Дубай Крийк, пълна с мъже, жени и деца. Бонд се приближи и видя табелка на арабски и английски. Музей на Емирствата.

Това беше мишената. И беше много добре подбрана. Бонд огледа мястото. Най-малко стотина души се разхождаха на партера и сигурно имаше много повече на горните етажи. Между музея и Крийк имаше само едно тясно шосе, което означаваше, че за аварийните превозни средства ще бъде трудно да се приближат до сцената на касапницата.

Ал Фулан се огледа неспокойно, но Хидт влезе. Двамата изчезнаха в тълпата.

Няма да позволя тези хора да умрат — реши Бонд, пъхна слушалката в ухото си и отвори приложението за подслушване на телефона си. Той плати малка входна такса, сля се с група западни туристи и се промъкна по-близо до двамата, които следеше.

Не преставаше да мисли за думите на Феликс Лайтър, Спасяването на хората наистина можеше да предупреди Хидт, че някой е по петите му.

Какво би направил М. при тези обстоятелства?

Бонд предположи, че старецът би пожертвал деветдесетте, за да спаси хиляди. Той беше служил като адмирал на активна служба в Кралската флота. Офицерите на това ниво непрекъснато трябваше да взимат подобни трудни решения.

Но, по дяволите — помисли си Бонд. — Трябва да направя нещо. Той видя тичащи насам-натам деца, мъже и жени, които разглеждаха експонатите и оживено разговаряха, смеещи се хора и други, които кимаха прехласнати от интерес, докато екскурзоводът обясняваше.

Хидт и Ал Фулан влязоха навътре в сградата. Какво правеха? Смятаха да оставят взривно устройство? Вероятно го бяха изработили в Марч, ако това беше целта им тук.

Или индустриалният проектант Ал Фулан беше изобретил нещо за Хидт.

Бонд обиколи голямото мраморно фоайе, пълно с арабско изкуство и антики. Огромен позлатен полилей осветяваше помещението. Бонд небрежно насочи микрофона към двамата мъже. Улови десетки откъслечни разговори на други хора, но нищо от Хидт и Ал Фулан. Ядоса се на себе си, настрои уреда по-внимателно и най-после чу гласа на Хидт:

— Отдавна очаквам този момент. Трябва още веднъж да ти благодаря, че го осъществи.

— С удоволствие правя каквото мога — отвърна Ал Фулан. — Хубаво е, че работим заедно.

— Трябва да снимам телата — разсеяно прошепна Хидт.

— Да, разбира се. Каквото искаш, Северан.

Колко близо може да отида до труповете?

— Наближава седем — продължи Хидт. — Готови ли сме?

Какво да направя? — отчаяно се запита Бонд. — Ще умрат хора.

Целта на врага диктува реакцията ти.

Той забеляза противопожарна аларма на стената. Можеше да я включи и да евакуира сградата. Но видя и камери за наблюдение, и пазачи. Веднага щяха да го разпознаят като човека, дръпнал лоста, и въпреки че щеше да се опита да избяга, охраната и полицаите можеше да го задържат и да намерят оръжието му. Хидт можеше да види лицето му. Лесно щеше да се досети какво се е случило и мисията щеше да пропадне.

Имаше ли по-уместна реакция?

Не можа да измисли нищо по-добро и се запромъква към таблото с противопожарната аларма.

Седем без пет.

Хидт и Ал Фулан вървяха бързо към врата в дъното на фоайето. Бонд застана до алармата. Беше в обсега на трите камери.

И единият пазач беше на не повече от шест-седем метра от него. Той видя Бонд и вероятно забеляза, че поведението му не е точно на безгрижен западен турист в исторически музей. Мъжът наведе глава и заговори по микрофон, прикрепен на рамото му.

Пред Бонд семейство се възхищаваше на диорама на надбягване с камили. Момченцето и бащата се смееха на комичните образи.