Джефри Дивър - Картбланш

Хидт чу глас, разнасян от прашния вятър:

— Приятелю мой, моля, заповядай!

Мъжът, който махаше с ръка, беше в бяла роба дишдаша в уникалния за Емирствата стил и нямаше покривало на главата. Хидт знаеше, че той е на петдесет и пет години, но като мнозина араби изглеждаше по-млад. Интелигентно лице, оформена брада, елегантни очила, западни обувки. Въздългата му коса беше пригладена назад.

Махди ал Фулан закрачи сред пръски червеникав пясък, който се разнасяше по асфалта и се трупаше по бордюра, пътеките и стените на сградите. Очите на арабина блестяха, сякаш бе ученик, който се готви да се изфука с проект за търсене на съкровище. Хидт си помисли, че това не е далеч от истината. Брадата му беше буйна и добре оформена. Хидт много се забавлява, когато научи, че докато боята за коса не е добър продукт на пазара в страна, където главите и на мъжете, и на жените обикновено са покрити, боята за брада се продава като топъл хляб.

Те стиснаха ръце.

— Приятелю мой.

Хидт не се опита да поздрави на арабски. Нямаше талант за езици и смяташе, че е проява на слабост да се мъчиш да правиш нещо, за което нямаш умения.

Ниъл Дън пристъпи напред. Раменете му се разтресоха, както винаги, ходеше като разглобен. Той също поздрави арабина, но очите му гледаха покрай него. Този път обаче не търсеха заплахи. Дън прехласнато се втренчи в плячката в склада, която се виждаше през отворената врата — петдесетина машини във всевъзможни геометрични форми, направени от чиста боядисана стомана, желязо, алуминий, карбон… и кой знае още какво. От тях стърчаха тръби, жици, контролни табла, крушки, превключватели, улеи и ленти. Ако имаха приятни сънища, роботите трябваше да спят в тази стая.

Тримата влязоха в склада, където нямаше работници. Дън се спираше, за да разгледа и от време на време да докосне едно или друго устройство.

Махди ал Фулан беше проектант на индустриални продукти, завършил Масачузетския технологичен институт. Той отбягваше шумно рекламираното предприемачество, което те поставя на кориците на списанията за бизнес — и често в съда за фалит — и беше специализирал дизайн на функционални индустриални съоръжения и контролни системи, за които имаше постоянен пазар. Ал Фулан беше един от главните доставчици на Хидт. Бяха се запознали на конференция по съоръжения за рециклиране. Щом Хидт научи за някои пътувания на арабина в чужбина и на кого продава стоката си, двамата станаха партньори. Ал Фулан беше учен, инженер, новатор и човек с идеи и изобретения, важни за „Геена“.

И с връзки.

Деветдесет мъртви…

При тази мисъл Хидт неволно погледна часовника си. Наближаваше шест.

— Последвайте ме, моля, Северан, Ниъл — погледна Хидт Ал Фулан. Арабинът ги поведе през различни помещения, мрачни и тихи. Дън отново забавяше крачка, за да разгледа някоя машина или контролно табло. Кимаше одобрително или се мръщеше, докато вероятно се опитваше да разбере как работи системата.

Те оставиха машините и техния мирис на масло, боя и специфична металическа, почти като на кръв миризма на мощни електрически системи и влязоха в кабинетите. В дъното на слабо осветен коридор Ал Фулан използва електронен ключ и отвори врата без надпис. Тримата пристъпиха в работна зона, голяма и отрупана с хиляди листове, чертежи и други документи, изписани с думи, графики и диаграми, много от които неразбираеми за Хидт.

Атмосферата беше, меко казано, зловеща и заради сумрака и безпорядъка… и заради украсата на стените.

Изображения на очи.

Всякакви очи човешки, рибешки, кучешки, котешки и на насекоми — снимки, компютъризирани триизмерни варианти, медицински рисунки от XIX век. Особено страховит беше един фантастичен подробен чертеж на човешко око, сякаш някой съвременен доктор франкенщайн бе използвал модерни инженерни методи, за да конструира чудовището си.

Пред единия от десетките големи компютърни монитори седеше привлекателна брюнетка на трийсетина години. Тя стана, приближи се до Хидт и силно стисна ръката му.

Стела Къркпатрик. Аз съм асистент по научноизследователската работа на Махди.

Хидт беше идвал няколко пъти в Дубай, но не се беше запознавал с нея. Акцентът ѝ беше американски. Предположи, че тя е умна, упорита и типично, често срещано явление в тази част на света, датиращо от стотици години западнячка, влюбена в арабската култура.

— Стела състави повечето алгоритми — каза Ал Фулан.

— Нима? — усмихна се Хидт.

Тя се изчерви. Руменината произлизаше от привързаността ѝ към наставника ѝ, когото Стела погледна, търсейки одобрение. Ал Фулан ѝ го даде под формата на прелъстителна усмивка. Хидт не участваше в размяната на погледи.