Джефри Дивър - Картбланш

Както предполагаше украсата на стените, специалността на Ал Фулан беше оптиката. Целта на живота му беше да изобрети изкуствено око за слепци, което ще функционира добре като онези, които „Аллах, хвала на него, е създал за нас“. Ала докато това станеше, той щеше да спечели много пари от проектиране на индустриални машини. Ал Фулан беше измислил повечето специализирани системи за безопасност, контрол и наблюдение на машините за сортиране и унищожаване на документи на „Зелена инициатива“.

Наскоро Хидт му беше поръчал да създаде още едно устройство за фирмата и сега бе дошъл с Дън да види прототипа.

— Демонстрация? — попита арабинът.

— Да, ако обичаш — отговори Хидт.

Всички се върнаха в машинния парк. Ал Фулан го заведе до сложна машина, която тежеше няколко тона и стоеше в товарното отделение до няколко големи индустриални компактора за отпадъци.

Арабинът натисна няколко бутона и ръмжейки, машината бавно започна да загрява. Беше дълга седем, висока два и широка три метра. Метална конвейерна лента в предната част водеше към уста, голяма един квадратен метър. Вътре цареше мрак, въпреки че Хидт различи очертания на хоризонтално монтирани цилиндри, покрити с шипове като комбайн. Шестте улея отзад водеха към контейнери, в които бяха сложени дебели сиви чували, отворени, за да улавят всичко, което машината избълва.

Хидт се вгледа внимателно в устройството. Той и „Зелена инициатива“ печелеха много пари от унищожаване на документи, но светът се променяше. В днешно време повечето информация се съхранява в компютри и флашки и тази тенденция ще се засилва за в бъдеще. Хидт беше решил да разшири империята си, като предложи нов подход за унищожаване на компютърни устройства за съхранение на информация.

Правеха го няколко фирми, включително „Зелена инициатива“, но новият подход щеше да бъде различен благодарение на изобретението на Ал Фулан. В момента, за да се унищожи ефективно информацията, компютрите трябваше да бъдат разглобени на ръка, харддисковете изтрити с размагнитизиращи устройства и после унищожени. Други стъпки изискваха отделянето на различните компоненти на стария компютър, много от които представляваха опасни електронни отпадъци.

Машината правеше всичко автоматично. Хвърляш стария компютър на лентата и устройството свършваше останалото — разглобяваше го, а оптичните системи на Ал Фулан разпознаваха частите и ги изпращаха в съответния контейнер. Търговските посредници на Хидт можеха да уверят клиентите му, че машината ще се погрижи не само да унищожи деликатната информация на харддиска, но и да идентифицира всички други компоненти и да ги изхвърли според местните закони за опазване на околната среда.

Ал Фулан кимна и Стела взе стар лаптоп и го сложи на оребрената конвейерна лента. Преносимият компютър изчезна в тъмните недра на устройството.

Чу се пронизително тракане и тупкане и накрая силно стържене. Ал Фулан заведе гостите си отзад, където машината изхвърли различни сортирани парчета боклуци в контейнерите — метал, пластмаса, интегрални платки и други. В контейнера с надпис „Складиране на материали“ те видяха фин метален и силициев прах — всичко, което беше останало от харддиска. Опасните електронни отпадъци като батериите и тежките метали бяха изсипани в съд, обозначен с предупредителни надписи, а компонентите, които можеше да се оползотворят, паднаха в контейнера за рециклиране.

— Браво — възкликна Хидт.

Ледената фасада на Дън се беше пропукала. Той изглеждаше почти развълнуван.

Хидт също беше много доволен. Той отвори уста да попита нещо, но сетне погледна часовника на стената. Беше шест и половина. Вече не можеше да се съсредоточи върху машината.

Джеймс Бонд, Феликс Лайтър и Юсуф Насад бяха на петнайсетина метра от фабриката, приведени до голям контейнер, и наблюдаваха Хидт, Ирландеца, арабина в традиционна бяла роба и привлекателната чернокоса жена през прозореца на товарното отделение.

Бонд и Лайтър се бяха качили в алфа-ромеото на американеца, а Насад ги бе последвал с форда си. Проследиха линкълна от хотел „Интерконтинентал“, но двамата агенти веднага разбраха, че арабският шофьор прилага методи за изплъзване. Притеснен, че ще ги забележат, Бонд използва приложение в мобилния си телефон, пусна колата за профил МАСИНТ и откри координатите ѝ с лазер, а после качи информацията в центъра за проследяване в БПКС. Лайтър намали скоростта и остави сателитите да проследят превозното средство и да изпратят резултатите на мобилния телефон на Бонд.