Джефри Дивър - Картбланш

Седем без четири минути.

Ниският дебел пазач се обърна към Бонд. Носеше, пистолет и беше разкопчал кобура си.

Седем без три минути.

Пазачът тръгна. Ръката му беше близо до пистолета.

Хидт и Ал Фулан бяха само на двайсетина крачки.

Бонд посегна към лоста на противопожарната аларма.

В същия миг по високоговорителите прозвуча съобщение на арабски.

Бонд спря да го чуе. Разбра по-голямата част.

Господа, моля онези, които имат билети за изложбата в седем часа, да минат през вратата за северното крило.

Това беше входът, към който се приближаваха Хидт и Ал Фулан в дъното на главното фоайе. Те не излизаха от музея. Ако там щяха да умрат хора, защо двамата не бягаха?

Бонд остави противопожарното табло и се отправи към вратата. Пазачът го изгледа още веднъж, а после се обърна и закопча кобура си.

Хидт и партньорът му стояха на входа за специалното шоу, на което музеят беше домакин. Бонд най-после разбра и бавно изпусна затаения си дъх. Заглавието на изложбата беше „Смърт в пясъците“. Бележка на вратата обясняваше, че през есента археолози са открили масов гроб, датиращ от хиляда години, близо до оазиса Лиуа в Абу Даби, на стотина километра от Персийския залив. Цяло номадско арабско племе, деветдесет и двама души, било нападнато и избито. След битката се разразила буря, която затрупала телата. Когато селището беше открито миналата година, останките бяха намерени напълно запазени в горещите сухи пясъци.

Изложбата беше на изсушените трупове, положени точно както са били открити, във възстановка на селището. Телата бяха скрити от общата публика. Специалното шоу в седем тази вечер, на което щяха да присъстват само мъже, беше за учени, лекари и преподаватели. Труповете не бяха покрити. Ал Фулан очевидно беше успял да намери билет за Хидт.

Бонд едва не се изсмя на глас. Обзе го облекчение, а после мрачно си помисли, че едва не беше провалил мисията заради деветдесет души, които бяха мъртви от едно хилядолетие.

И след това настроението му стана още по-мрачно, докато гледаше в голямата изложбена зала и съзираше гледки от панорамата на смъртта изсъхнали трупове, някои запазили повечето си кожа, която се беше набръчкала и съсухрила. Други представляваха предимно скелети. Ръцете им бяха протегнати, сякаш в последна молба за милост. Имаше съсухрени тела на майки, прегърнали децата си. Очните им ябълки бяха празни, пръстите тънки като вейки, а устните изкривени в ужасяващи усмивки от опустошенията на времето и разложението.

Бонд погледна лицето на Хидт, докато Вехтошаря се беше втренчил в жертвите. Той беше във възторг, а в очите му блестеше похот. Дори Ал Фулан изглеждаше обезпокоен от удоволствието, което деловият му партньор демонстрираше.

Не бях чувал такава радост от перспективата да убиеш някого…

Хидт правеше снимка след снимка. Многократното проблясване на мобилния му телефон обливаше труповете в ярка светлина и ги правеше още по-свръхестествени и страховити.

Каква загуба на време, по дяволите — ядоса се Бонд. Всичко, което научи от пътуването, беше, че Хидт има някаква шикозна нова машина за рециклиране на отпадъци и че се надървя от образи на мъртъвци. Дали и Инцидент 20, каквото и да беше това, също бе погрешно тълкуване на засечената информация? Бонд се замисли за точните думи на оригиналното съобщение и стигна до извода, че планираното за петък е реална заплаха.

… Хиляди жертви в началото. Британските интереси неблагоприятно засегнати. Трансферът на финанси, както обсъдихме.

Това ясно описваше атака.

Хидт и Ал Фулан се придвижваха по-навътре в изложбената зала и тъй като нямаше специален билет, Бонд не можа да ги проследи по-нататък. Но Хидт отново заговори. Бонд вдигна телефона до ухото си.

— Искрено се надявам, че разбираш за онова твое момиче. Как ѝ беше името? — попита Хидт.

— Стела — отвърна Ал Фулан. — Не, нямаме избор, Когато разбере, че няма да напусна съпругата си, тя ще бъде риск. И честно казано, напоследък е много досадна.

— Партньорът ми оправя всичко. Ще я заведе в пустинята и тя ще изчезне. Каквото и да направи, ще бъде ефективно. Той е изумителен в планирането… във всичко.

Ето защо Ирландеца беше останал в склада.

Ако той се готвеше да убие Стела, тогава в пътуването наистина имаше нещо повече от легален бизнес. Бонд трябваше да предположи, че това е свързано с Инцидент 20. Той бързо излезе от музея и се обади на Феликс Лайтър. Трябваше да спасят младата жена и да научат какво знае.