Джефри Дивър - Картбланш

— Мамка му — провлачено изруга Феликс, поглеждайки телефона в ръката на Бонд. — И аз искам такъв.

Бонд беше проследил придвижването на лимузината на картата и насочваше Лайтър, а след него и Насад по общата посока на Хидт, която се оказваше заобиколен маршрут. Накрая колата се отправи обратно към Дейра, старата част на града. Няколко минути по-късно Бонд, Феликс и сътрудникът пристигнаха, оставиха колите на алеята между два прашни склада, срязаха дупка в телената мрежа и се приближиха да видят какво правят Хидт и Ирландеца.

Бонд пъхна слушалка в ухото си, насочи камерата на телефона към четиримата и започна да подслушва с приложение, разработено от Сану Хирани. Микрофонът възстановяваше разговор, наблюдаван през прозорци или прозрачни врати, като четеше вибрациите върху стъклото или други гладки повърхности наблизо и комбинираше звуковите модулации с визуална информация на движенията на устните и бузите, израза на очите и езика на тялото. При подобни обстоятелства микрофонът възстановяваше разговори с точност осемдесет и пет процента.

— Говорят за съоръжение на „Зелена инициатива“, легалната му фирма — каза Бонд на другите, след като изслуша разговора. По дяволите.

— Погледни копелето — прошепна американецът. — Знае, че след половин час ще умрат деветдесет и няколко души, а сякаш обсъжда с продавач в магазин пикселите на широкоекранен телевизор.

Телефонът на Насад зажужа. Той прие обаждането и заговори на отсечен арабски, част от който Бонд успя да дешифрира. Получаваше информация за фабриката. Насад затвори и обясни на агентите, че мястото е собственост на дубайския гражданин Махди ал Фулан. Картината потвърди, че Ал Фулан е човекът, с когото са Хидт и Ирландеца. Той не беше заподозрян във връзки с терористи, не беше ходил в Афганистан и изглежда беше само инженер и бизнесмен. Обаче проектираше и продаваше продуктите си на военни диктатори и търговци на оръжия. Наскоро беше изобретил скенер за противопехотни мини, който различаваше униформите и отличителните символи на врагове и приятели.

Радиус на взрива… — припомни си Бонд.

Разговорът в склада се възобнови. Бонд наклони глава и отново се заслуша.

— Искам да тръгна за… събитието — каза Хидт на Ирландеца. Махди и аз ще отидем там. — Той се обърна към арабския си партньор със зловещи жадни очи. — Не е далеч, нали?

— Не. Може да отидем пеша.

— Може би ти и Стела ще поработите върху някои технически детайли — рече Хидт на Ирландеца.

Дън се обърна към жената, а Хидт и арабинът изчезнаха в склада.

Бонд затвори приложението и се обърна към Лайтър.

— Хидт и Ал Фулан отиват на мястото, където ще се състои атаката. Ще вървят пеша. Смятам да ги проследя. Вижте дали ще откриете нещо друго тук. Жената и Ирландеца ще останат. Промъкнете се по-наблизо, ако можете. Ще ви се обадя, когато разбера какво става.

— И още как отвърна тексасецът.

Насад кимна.

Бонд провери валтера си и отново го сложи в кобура.

— Почакай, Джеймс — рече Феликс. — Спасяването на онези деветдесет и няколко човека може да разкрие намеренията ти. Ако загрее, че си го погнал, Хидт може да изчезне, да се скрие и да не го намериш, докато измисли нов Инцидент 20. И тогава ще внимава много повече да го запази в тайна. Ако го оставиш да направи онова, което си е наумил, той няма да разбере за теб.

— Искаш да кажеш да ги пожертвам.

Американецът издържа на погледа на Бонд.

— Изборът е труден. Не знам как бих постъпил аз, но трябва да помислиш.

— Вече мислих. Те няма да умрат.

Бонд забеляза, че двамата мъже излизат от комплекса.

Лайтър изтича приведен към сградата, вмъкна се през малък прозорец и безшумно изчезна от другата страна. Отново се показа и направи знак на Насад да отиде при него.

Бонд се провря през дупката в оградата и тръгна след двете мишени. Хидт и Ал Фулан изминаха няколко преки, криволичейки по уличките в индустриалния район, и влязоха в закрития пазар в Дейра стотици сергии и обикновени магазинчета, където човек можеше да си купи злато, подправки, обувки, телевизори, аудио- и видеодискове, шоколадови десерти „Марс“, сувенири, играчки, близкоизточни и западни дрехи… буквално всичко, което може да си представи. Само част от хората там, изглежда, бяха родени в Емирствата. Бонд чу откъслечни разговори на тамилски, малаялам, урду и тагалог, но относително малко арабски. Пазарът гъмжеше от стотици купувачи. На всяка сергия и във всеки магазин се водеха разпалени пазарлъци, трескаво се размахваха ръце, мръщеха се чела и се разменяха накъсани думи.