Джефри Дивър - Картбланш

— Познаваш го, нали?

— Не много добре, сър.

— Но вие, шофьорите, разговаряте помежду се. Знаете всичко, което става тук, особено що се отнася до интересен човек като господин Хидт.

Бонд му даде петстотин дирхама.

— Да, сър. Може и да съм чул нещо. Нека си помисля. Да, вероятно.

— И какво може да е то?

— Мисля, че той и приятелите му отидоха в ресторанта. Ще бъдат там два часа и нещо. Ресторантът е много хубав. Храниш се спокойно и дълго.

— Имаш ли представа къде ще отидат след това?

Шофьорът кимна, но не каза нищо.

Още петстотин дирхама се присъединиха към приятелите си.

Мъжът се изсмя тихо и цинично.

— Хората са небрежни около нас. Ние само ги возим насам-натам като камили. Товарни животни. Все едно не съществуваме. Ето защо клиентите смятат, че не чуваме какво говорят, колкото и деликатни да са разговорите. И ценни .

Бонд му показа още пари и после ги прибра в джоба си.

Шофьорът се огледа.

— Довечера ще лети за Кейптаун. С частен самолет. Заминава след три часа. Както ви казах, ресторантът долу е известен с обилни и мудни обеди и вечери. — Той се нацупи престорено. — Но въпросите ви ми подсказват, че вероятно не искате вашият приятел да запази маса. Разбирам. Може би при следващото ви пътуване до Дубай.

Бонд му даде останалите пари, извади визитката на шофьора от джоба си, перна я с палец и попита:

— Моят приятел? Едрият мъж, който влезе с мен?

— Американецът.

— Да, американец. И грамаден.

— Много грамаден.

— Аз ще замина скоро, но той ще остане в Дубай и искрено се надява информацията ти за господин Хидт да е точна.

Усмивката на шофьора се изпари като пясък, отнесен от вятъра.

— Да, да, сър, абсолютно точна е. Кълна се в Аллах. Хвала нему.

Бонд отиде в бара и седна на маса на терасата навън с изглед към Дубай Крийк, гладка като огледало и изпъстрена с отражения на разноцветни светлини, които контрастираха на ужаса, на който Бонд беше станал свидетел във фабриката на Ал Фулан.

Сервитьорът се приближи и го попита какво ще желае. Любимото питие на Бонд беше американски бърбън, но смяташе, че водката е лечебна, когато се сервира режещо студена. Той си поръча двойна „Столичная“ с Мартини, средно сухо, и помоли само да го разклатят добре. Това не само че охлаждаше водката по-успешно от разбъркването, но и вкарваше в нея въздушни мехурчета, подобрявайки значително вкуса.

И само настъргана кора от лимон.

Питието пристигна. Беше мътно доказателство за добро разклащане. Бонд веднага изпи половината на един дъх и почувства оксиморонния парещ хлад от гърлото до лицето си, който му помогна да притъпи отчаянието, че не е могъл да спаси младата жена и Юсуф Насад, но не направи нищо, за да смекчи спомена за зловещото изражение на Хидт, докато сластолюбиво гледаше изсъхналите трупове.

Отново отпи и разсеяно се втренчи в телевизора над бара, на чийто екран красивата певица Ахлам от Бахрейн се въртеше във видеоклип в отривистия стил, моден по арабските и индийските телевизии. От тон колоните се разнасяше заразителният ѝ, вълнуващ глас.

Бонд пресуши чашата си и се обади на Бил Танър. Обясни за фалшивата тревога в историческия музей и за труповете и добави, че вечерта Хидт ще замине за Кейптаун. Накрая попита дали отдел „Т“ могат да му уредят транспорт. Вече не можеше да се вози на самолета на приятеля си, защото той беше отлетял обратно за Лондон.

— Ще видя какво мога да направя, Джеймс. Вероятно ще се наложи да пътуваш с пътнически полет, но не знам дали ще пристигнеш преди Хидт.

— Трябва ми само наблюдател, който да посрещне полета и да види къде ще отиде Хидт. Какво е положението с МИ6 там?

— Станция „З“ има агент под прикритие в Кейптаун. Грегъри Дам. Ще проверя къде е. — Чу се тракане по клавиатура. В момента той е в Еритрея. Дрънкането на оръжия на суданската граница се е влошило. Но, Джеймс, няма да замесваме Лам, ако можем да го избегнем. Досието му не е съвсем безупречно. Има връзки с местните като герой от роман на Греъм Грийн. Мисля, че МИ6 смятат да му бият дузпата, но още се колебаят. Ще ти намеря някой местен човек. Бих препоръчал южноафриканската полиция, а не Националното разузнаване. Напоследък е влязло в новините и не с добро. Ще се обадя тук-там и ще ти кажа.

— Благодаря, Бил. Ще ме свържеш ли с „Кю“?

— Да. Желая ти късмет.

Скоро по линията се чу замислен глас:

— Отдел „Кю“. Хирани.

— 007 е, Сану. В Дубай съм. Трябва ми нещо много бързо, но в момента МИ6 са нон грата тук.