Джефри Дивър - Картбланш

— Да. — Лайтър се огледа и попита: — Вярваш ли в пазаруването тук? — Той посочи клиентите. — В Англия имате молове, нали, Джеймс?

— Разбира се. И телевизия. И течаща вода. Надяваме се един ден да се сдобием и с компютри.

— Някой път ще дойда на гости и ще те науча да охлаждаш бира. — Феликс повика сервитьора и си поръча кафе, а сетне прошепна на Бонд: — Бих казал „Американо“, но хората може да отгатнат националността ми и прикритието ми да отиде по дяволите.

Той подръпна леко ухото си — сигнал за появата на слаб арабин, облечен като местен жител. Бонд нямаше представа кой е човекът. Мъжът имаше такъв вид, сякаш беше карал някоя от лодките таксита, които пореха водите на Дубай Крийк.

— Юсуф Насад — представи го Лайтър. — Това е господин Смит.

Бонд предположи, че и Насад не е истинското име на арабина. Сигурно беше местен сътрудник и тъй като го ръководеше Феликс, много добър. Лайтър беше майстор вербовчик. Американецът обясни, че Насад му е помогнал да проследи Хидт от летището.

Арабинът седна.

— Нашият приятел? — попита Феликс.

— Изпари се. Мисля, че те видя.

— Изпъквам прекалено много — засмя се Лайтър. — Не знам защо от Лангли ме изпратиха тук. Ако бях под прикритие в Алабама, никой нямаше да ме забележи.

— Не можах да го видя много добре — обади се Бонд. — Черна коса, синьо сако.

— Костелив орех — отбеляза Насад на онова, което Бонд би описал като американски телевизионен английски. — Атлетичен. Косата му е подстригана съвсем късо. И има златна обеца. Без брада. Опитах се да го снимам, но той офейка твърде бързо.

— Освен това снимаме с боклуци — добави Феликс. — Онзи човек още ли ви дава страхотни играчки? Как му беше името? Куентин? Куигли?

— „Кю“ е отдел, а не човек. Означава снабдяване 23 23 Quartermaster (англ.) — Б.пр. .

— И не беше само по риза, а носеше сако — продължи Насад. Голямо като шлифер.

— В тази жега? Тогава е криел оръжие — заключи Бонд.

— Видя ли какво е?

— Не.

— Имаш ли представа кой може да е той?

— Определено не е арабин — отвърна Насад. — Може да е от Мосад.

— Защо полеви агент на Мосад ще се интересува от мен?

— Само ти можеш да отговориш на този въпрос — рече Лайтър.

Бонд поклати глава.

— Може да е някой завербуван от тайната полиция тук. Напоследък сънародниците ми не са много популярни в Дубай.

— Съмнявам се. Тайните служби не те следят, а те поканват в четиризвездния си хотел в Дейра, където изпяваш всичко, което искат да знаят.

Бързите очи на Насад огледаха кафенето и околността и очевидно не забелязаха заплаха. Бонд отбеляза, че прави това, откакто е дошъл.

— Мислиш ли, че е някой, който работи за Хидт? — обърна се към него Феликс.

— Може би, но ако е така, съмнявам се дали знаят кой съм.

Бонд обясни, че преди напусне Лондон, се е притеснил Хидт и Ирландеца да не заподозрат, че ги следи, особено след издънката в Сърбия, и беше помолил в отдел „Т“ да нагласят документите на бентлито му и да свържат регистрационния номер с фирма за събиране на отпадъци в Манчестър с възможни връзки с престъпния свят. След това Бид Танър беше изпратил агенти да се представят за офицери от Скотланд Ярд на обекта за разрушаване в Марч с историята, че един от охранителите на фирмата е изчезнал в района.

— Това ще успокои Хидт и Ирландеца поне за няколко дни. Чухте ли някакви разговори тук? — попита Бонд.

Веселото лице на американеца се изопна.

— Никакви ЕЛИНТ или СИГИНТ, отнасящи се до случая. Не че подслушването ме интересува.

Феликс Лайтър, бивш морски пехотинец, с когото Бонд се беше запознал, докато служеха заедно, беше ХЮМИНТ шпионин. Той предпочиташе ролята на вербовчик да ръководи местни сътрудници като Юсуф Насад.

— Поисках да ми върнат много услуги и разговарях с всичките си главни сътрудници. Каквото и да кроят Хидт и местните му свръзки, всичко се пази в строга тайна. Не мога да намеря никакви улики. Никой не пренася загадъчни товари с гнусотии в Дубай. Никой не казва на приятелите и семейството си да не отиват в тази джамия или онзи търговски център около седем часа тази вечер. Никакви лоши актьори не се промъкват откъм Персийския залив.

— Това е работа на Ирландеца. Той покрива всичко. Не знам точно какво прави за Хидт, но е адски хитър и винаги мисли за сигурността. Ирландеца сякаш предугажда ходовете ни и измисля начини да ги парира.

Тримата се умълчаха, докато небрежно оглеждаха търговския център. Нямаше следа от преследвача в синьото сако, нито от Хидт или Ирландеца.