Джефри Дивър - Картбланш

— И все пак… не мислиш ли, че ще бъде по-добре да си в безопасност? Тук има престъпност. Пък и в хотела има чудесен басейн с минерална вода. Ще бъде идеална за теб. И външната стена на басейна е от плексиглас. Може да виждаш земята долу от дванайсет метра. Гледката към най-високия небостъргач в света „Бурж Халифа“ е доста внушителна.

— Предполагам.

В същия миг Хидт забеляза нова конфигурация на бръчките около очите ѝ, докато Джесика оглеждаше извисяващата се огромна фигура от цветя.

Той се замисли и за женския труп, който бяха открили в контейнер на „Зелена инициатива“ вчера. Сега гробът ѝ беше дискретно обозначен според бригадира Денисън. Хидт почувства познатото леко отпускане в тялото си, сякаш се разхлабваше пружина.

— Както искаш, стига да си доволна — каза той и докосна лицето ѝ близо до бръчките с единия си дълъг нокът. Джесика отдавна бе престанала да се дърпа, не че това го беше възпирало някога.

Хидт изведнъж усети, че кристалносините очи на Дън се насочват към него. По-младият мъж настръхна, а после се съвзе и отмести поглед. Хидт се раздразни. Какво му влиза в работата какво намирам за привлекателно? — запита се той, както често правеше, макар че вероятно отвращението на Дън към особения му вид сластолюбие не произлизаше от факта, че е нестандартно, а от презрението му към всякаква сексуалност. През месеците, откакто го познаваше, Ирландеца не беше погледнал похотливо никоя жена или мъж.

Хидт спусна ръката си и отново погледна Джесика и бръчките, разпространяващи се във всички посоки от примирените ѝ очи. Той изчисли времето. Щяха да излетят довечера и самолетът нямаше отделни помещения. Не можеше да си представи как ще я люби, когато Дън е наблизо, дори да спеше.

Той се поколеба. Имаше ли време да се качи в стаята, да сложи Джесика на леглото, да разтвори широко завесите, така че ниското слънце да озари меката ѝ плът и извивките на тялото ѝ…

… и да прокара нокти по кожата ѝ?

Така както се чувстваше в момента, вглъбен в нея и мислейки за зрелището в седем часа довечера, съвкуплението им нямаше да продължи дълго.

— Северан — отривисто каза Дън. — Не знаем какво ни е подготвил Ал Фулан. Трябва да тръгваме.

Хидт сякаш се замисли върху думите му, но не сериозно.

— Полетът беше дълъг. Искам да се преоблека. — Той се вгледа в отегчените очи на Джесика. — А ти може би ще искаш да подремнеш, скъпа моя.

Хидт я насочи към асансьора.

Частният самолет на Фуад Хараз намали и спря в пет без петнайсет във вторник следобед. Бонд разкопча предпазния колан и взе багажа си. Благодари на пилотите и стюардесата, стисна радушно ръката ѝ и устоя на желанието си да я целуне по бузата — сега бяха в Близкия изток.

Служителят на имиграционните власти летаргично подпечата паспорта му, плъзна го обратно към него и му направи знак да влезе в страната. Бонд закрачи към пътеката „Нищо за деклариране“ в митницата с куфар, съдържащ смъртоносната му контрабанда, и скоро излезе на палещата жега. Изпита чувството, че от раменете му е паднал огромен товар.

Отново беше в стихията си и мисията беше само негова. Намираше се на чужда територия и отново имаше картбланш. Краткото пътуване от летището до крайната му цел във фестивал Сити го преведе през безлична част на града. Пътищата от и към летището си приличаха в целия свят и маршрутът малко се различаваше от А4 западно от Лондон или шосето към летище Дълес във Вашингтон, въпреки че имаше много повече пясък и прах, но както в по-голямата част на емирството, беше безупречно чист.

Бонд погледна над разпиления нашироко град и отправи взор към Персийския залив. В късния следобед и трептящата от горещината светлина иглата на „Бурж Халифа“, най-високата сграда в света, се извисяваше над геометрично сложните очертания на Шейх Зайед Роуд. Рекордът можеше да се промени всеки месец, но тази кула със сигурност щеше да го задържи още дълго време.

Бонд забеляза и друга често срещана характерна черта на града — строителните кранове, бели, жълти и оранжеви. Бяха навсякъде и работеха. Последния път, когато беше идвал тук, пак ги имаше, но повечето бездействаха като играчки, захвърлени от дете, загубило интерес да играе с тях. Емирството бе пострадало тежко от скорошната икономическа криза. За официалното си прикритие Бонд трябваше да бъде в крак със световните финанси и едва сдържаше търпението си към критиките, отправяни към места като Дубай, най-често от Лондон и Ню Йорк, сякаш Лондонското Сити и Уолстрийт не бяха най-ентусиазираните съконспиратори в причиняването на икономически беди. Да, в Дубай имаше излишък и множеството амбициозни проекти може би никога нямаше да бъдат завършени, като например изкуствения архипелаг с формата на географската карта на света, съставен от малки пясъчни острови по крайбрежието.