Джефри Дивър - Картбланш

Бонд беше научил и възрастта ѝ, трийсет и две години, размера на заплатата ѝ и че е разведена.

Куолийн Нкози се обърна, погледна телефона на Бонд и с широка усмивка подхвърли:

— Хубава играчка, капитан Бонд. Несъмнено.

— Куолийн! — изсъска Джордан.

Усмивката на младия мъж помръкна. Той отново се втренчи в страничното огледало.

Джордан погледна пренебрежително телефона на Бонд.

— Ще отидем в централата и ще помислим как да подходим към ситуацията със Северан Хидт. Работих с вашия лейтенант-полковник Танър, докато той беше в МИ6, и затова се съгласих да ви помогна. Той е интелигентен и отдаден на работата си. И истински джентълмен.

Намекът беше, че Бонд вероятно не е. Той се раздразни, че тя се е обидила от невинната — е, относително невинна — усмивка в залата за пристигащи пътници на летището. Привлекателна беше и Бонд сигурно не беше първият мъж, който бе флиртувал с нея.

— Хидт в кабинета си ли е? — попита тя.

— Да — отвърна Нкози. — Той и Ниъл Дън са в Кейптаун. Сержант Мбалула и аз ги проследихме от летището.

— Наблюдавате ли ги?

— Да — отговори високият слаб мъж. — Взели сме пример от Лондон и навсякъде в центъра на града има камери. Той е в кабинета си и го наблюдаваме от централна позиция. Можем да го проследим навсякъде, ако излезе. И ние имаме играчки, капитане.

Бонд му се усмихна и се обърна към Джордан.

— Споменахте за вражески елемент на летището.

— От имиграционните власти научихме, че от Дубай е пристигнал един мъж горе-долу по същото време като вас. Пътувал е с фалшив британски паспорт. Открихме това едва след като той мина през митническата проверка и изчезна.

Брадатият, когото Бонд беше сбъркал с Джордан? Или мъжът със синьото сако в търговския център край брега на Дубай Крийк? Бонд ги описа.

— Не знам — троснато отвърна Джордан. — Както казах, единствената ни информация е документална. Тъй като той не влизаше в сметките ни, реших, че е най-добре да не ви посрещам лично на летището в залата за пристигащи пътници, и изпратих моите офицери. — Тя изведнъж се наведе напред и попита: — Забеляза ли някого?

— Не, капитане, не ни следят.

— Изглеждате притеснена за наблюдението — отбеляза Бонд.

— Южна Африка е като Русия — отговори Джордан. — Старият режим падна и светът тук е съвсем нов. Това привлича хора, които искат да спечелят пари, да се забъркат в политиката и всякакви други неща. Понякога законно, друг път не.

— Имаме поговорка — обади се Нкози. — „С многото възможности идват и много действащи лица“. Ние, полицаите, винаги я имаме предвид и често поглеждаме през рамо. И вие ще постъпите разумно, ако правите същото, капитан Бонд.

Полицейското управление на Баютенкант Стрийт в центъра на Кейптаун приличаше по-скоро на приятен хотел, отколкото на правителствена сграда. Зданието беше на два етажа, със стени от почистени червени тухли и покрив от червени керемиди и гледаше към широко, чисто авеню, осеяно с палми и джакаранда.

Шофьорът спря да ги остави там. Джордан и Нкози стъпиха на тротоара и се огледаха. Не видяха знаци за наблюдение или заплаха и административният офицер махна на Бонд да слезе. Той взе чантата с лаптопа и куфара си и ги последва.

Бонд влезе в сградата и примига от изненада от онова, което видя. Имаше плакет, на който пишеше: Servamus et Servimus , „Пазим и служим“. Той предположи, че това е девизът на южноафриканската полиция.

Онова, което обаче го стресна, беше, че двете латински думи са зловещо ехо на името на Северан Хидт.

Без да чака асансьора, Джордан се качи по стълбите на първия етаж. Скромният ѝ кабинет беше отрупан с книга и професионални списания, карти на Кейптаун и Уестърн Кейп. Имаше и сто и двайсет годишна карта в рамка на източното крайбрежие на Южна Африка, която показваше района Натал, част от пристанището на Дърбан и град Лейдисмит, загадъчно оградени със старо, избеляло мастило. На север бяха изобразени Зулуленд и Суазиленд.

На бюрото ѝ бяха сложени снимки в рамки. На едната русокос мъж и чернокожа жена се държаха за ръце. Имаше ги на още няколко фотографии. Бонд предположи, че това са родителите ѝ. Преобладаваха снимките на възрастна жена в традиционно африканско облекло и няколко деца. Бонд реши, че не са на Джордан. Нямаше нейни снимки с мъж.

Спомни си, че тя е разведена.

Бюрото ѝ беше отрупано с петдесетина папки. Като шпионажа, и светът на полицията изисква много повече писане на доклади, отколкото огнестрелни оръжия и технически джунджурии.