Джефри Дивър - Картбланш

Вратата на рейнджроувъра се отвори, Бонд се отмести встрани, за да не го нападнат в гръб, и прецени ъглите. Реши първо да разбие челюстта на високия мъж и да вземе оръжието му. Погледна го спокойно в очите и се изсмя.

— Ще докладвам за вас в туристическата агенция. Чувал съм много за дружелюбността на южноафриканците. Очаквах много повече гостоприемство.

Точно преди да се хвърли, той чу строг женски глас, който се разнесе от роувъра:

— И щяхме да ви го предложим, ако не се бяхте направили на толкова очевидна мишена, като спокойно се наслаждавахте на кафе пред погледите на всички, когато на летището присъстваше вражески елемент.

Бонд отпусна юмруци и се обърна. Надникна в джипа и неуспешно се опита да прикрие изненадата си. На задната седалка седеше красивата жена, която преди малко беше видял в залата за пристигащи пътници.

— Аз съм капитан Бхека Джордан от южноафриканската полиция, отдел „Разследване и борба с престъпността“.

Бонд погледна сочните ѝ устни, недокоснати от козметика, и черните ѝ очи. Тя не се усмихваше.

В същия миг мобилният му телефон зажужа. Екранът показа, че има съобщение от Бил Танър и разбира се, снимка на жената пред него.

— Капитан Бонд, аз съм административен офицер Куолийн Нкози — представи се високият похитител и протегна ръка. Дланите им се срещнаха по традиционния южноафрикански начин — първо ръкостискане като на Запад, последвано от вертикално ръкуване и отново обичайното. Бонд знаеше, че се смята за неучтиво да дръпне ръката си твърде бързо. Очевидно бе преценил правилно продължителността на жеста, защото Нкози се усмихна приветливо и кимна към по-ниския мъж, който носеше куфара и чантата с лаптопа на Бонд към багажното отделение на рейнджроувъра. — А това е сержант Мбалула.

Якият мъж кимна, без да се усмихне, остави багажа на Бонд и бързо изчезна. Вероятно се беше качил в колата си.

— Моля, извинете безцеремонността ни, капитане — добави Нкози. — Решихме, че е най-добре да ви изведем от летището колкото е възможно по-бързо, вместо да губим време в обяснения.

— Да не прахосваме повече време за любезности, административен офицер — нетърпеливо измърмори Бхека Джордан.

Бонд се намести на задната седалка до нея. Нкози седна отпред. Миг по-късно зад тях спря големият черен автомобил на сержант Мбалула, също без опознавателни знаци.

— Да тръгваме — изрева Джордан. — Бързо.

Джипът се отдели от бордюра и безочливо се вмъкна в уличното движение. Маневрата спечели на шофьора серия енергични клаксони и летаргични ругатни. Джипът увеличи скоростта на деветдесет километра в час в зона, обозначена с четирийсет.

Бонд извади мобилния телефон от колана си, написа съобщение и прочете отговорите.

— Административен офицер? — попита Джордан. — Нещо?

Нкози се беше втренчил в страничното огледало и отвърна на зулуски или кхоса. Бонд не говореше тези езици, но от тона на Нкози и реакцията на жената разбра, че не ги следят. Рейнджроувърът намали, когато излязоха от територията на летището и поеха към група ниски, но внушителни планини в далечината.

Джордан протегна ръка. Бонд я хвана и се усмихна, но после видя, че тя държи мобилен телефон.

— Ако не възразявате, докоснете екрана — строго каза Джордан.

Дотук със затоплянето на международните отношения.

Бонд взе телефона, допря палец до средата на екрана и ѝ го върна. Тя прочете информацията, което се появи.

— Джеймс Бонд, „Група за международно развитие“, Форин Офис. А сега може би ще искате да потвърдите моята самоличност. — Джордан протегна ръка с разперени пръсти. — Предполагам, че имате приложение, което ще идентифицира отпечатъците ми.

— Не е необходимо.

— Защо? — студено попита тя. — Защото за вас съм красива жена и няма нужда да проверявате по-нататък? Може да съм наемен убиец или терорист от „Ал Кайда“, опасан с експлозиви.

Бонд реши да не споменава, че първоначалният оглед на тялото ѝ не беше разкрил доказателства за експлозиви.

— Отпечатъците ви не са ми необходими — малко надменно отговори той — защото освен снимката ви, която ми изпратиха от Службата, мобилният ми телефон идентифицира ириса ви преди няколко минути и потвърди, че наистина сте капитан Бхека Джордан от отдел „Разследване и борба с престъпността“ от южноафриканската полиция. Работите там от осем години. Живеете на Льовен Стрийт в Кейптаун. Миналата година сте получили Златен кръст за храброст. Поздравления.