Джефри Дивър - Картбланш

Бонд не беше в настроение за разкази на пътешественици. По дяволите, човекът, който беше убил Юсуф Насад и едва не бе сторил същото с Феликс Лайтър, бе научил, че Бонд е в Кейптаун. Вероятно той беше мъжът, за когото му беше казала Джордан, онзи, който се беше вмъкнал в Южна Африка от Абу Даби с фалшив британски паспорт.

Кой беше този човек, по дяволите?

— Снима ли го? — попита Бонд.

— Не. Беше бърз като воден скорпион.

— Забеляза ли нещо друго за него? Марка мобилен телефон, евентуални оръжия, превозно средство?

— Не, нищо. Човекът изчезна.

Лам повдигна широките си рамене, а Бонд предположи, че са осеяни с лунички и зачервени като лицето му.

— Ти си бил на летището, когато се приземих. Защо не ми се обади?

— Видях капитан Джордан. Неизвестно защо, тя не ме харесва. Може би ме мисли за голям бял колонизатор, дошъл отново да открадне страната ѝ. Преди няколко месеца Джордан яко ми се накара.

— Моят главен координатор каза, че ти си в Еритрея.

— Да, бях там и в Судан миналата седмица. Там, изглежда, все ги тегли към войната, затова се подсигурих, за да се уверя, че прикритието ми ще оцелее от играта с оръжия. Оправих това и чух за операция на ГМР. — Очите му се премрежиха. — Изненадах се, че никой не ми се е обадил за това.

— Мислеха, че работиш в много сериозна и деликатна операция — назидателно каза Бонд.

— Аха. — Лам като че ли повярва. — Е, както и да е, реших, че е по-добре да притичам тук да ти помогна. Кейптаун е коварен град. Изглежда чист и спретнат и е пълен с туристи, но тук има много повече. Не искам да се хваля, приятелю мой, но ти трябва някой като мен да рови под повърхността и да ти каже какво всъщност става. Аз имам връзки . Познаваш ли друг агент на МИ6, който е изкрънкал пари от фонд за развитие на местно правителство, за да финансира легендата си? Миналата година си докарах прилична печалба от Короната.

— И всичко отиде в държавната хазна, така ли?

Лам сви рамене.

— Трябва да играя роля, нали? За света аз съм преуспяващ бизнесмен. Ако не поддържаш легендата си, малко пясък в механизма и преди да се усетиш, голяма перла изкрещява: „Аз съм шпионин!“. Хей, може ли да си взема нещо от минибара ти?

Бонд махна с ръка.

— Взимай.

Лам извади миниатюрна бутилка „Бомбайски сапфир“, после още една и ги изля в чаша.

— Няма ли лед? Жалко. Е, нищо.

Той сипа малко тоник.

— Каква е легендата ти? — попита Бонд.

— Предимно уреждам чартърни превози с товарни кораби. Бих отбелязал, че идеята е гениална. Дава ми възможност да общувам с лошите момчета на доковете. Освен това се занимавам със сондиране за злато и алуминий и изграждане на пътна инфраструктура.

— И пак имаш време за шпиониране?

— Добър въпрос, приятелю мой!

Неизвестно защо, Лам започна да разказва на Бонд житейската си история. Бил британски гражданин и майка му също, а баща му бил южноафриканец. Дошъл тук с родителите си и решил, че животът в Африка му харесва повече, отколкото в родината. След обучение във Форт Монктън Лам помолил да го изпратят в Южна Африка. Работел само за станция „З“. Повечето си време прекарвал в Уестърн Кейп, но често пътувал из континента по работа. Когато забеляза, че Бонд не го слуша, той изгълта питието си и рече:

— Е, върху какво точно работиш? Нещо за онзи Северан Хидт? Страхотно име. И Инцидент 20. Много ми хареса. Звучи като нещо от филм за Дивизия 55, дето героите гледат НЛО над Мидландс.

— Бях прикрепен към Отбранителната разузнавателна агенция — раздразнено обясни Бонд. — И Дивизия 55 се занимаваше с ракети или самолети, които нарушават британското въздушно пространство, а не с НЛО.

— Е, да, да, сигурен съм… Разбира се, това е било обяснението за пред обществеността, нали?

Бонд беше на път да го изгони, но може би си заслужаваше да разбере какво знае Лам.

— Значи си чул за Инцидент 20. Имаш ли идеи как може да се свърже с Южна Африка?

— Получих сигналите, но не им обърнах голямо внимание — призна Лам — защото в прихванатата информация се казваше, че атаката ще бъде на британска територия.

Бонд му напомни точните думи, които не издаваха място, а само че британските интереси ще бъдат „неблагоприятно засегнати“.

— Тогава може да бъда навсякъде. Не помислих за това.

Или не си го прочел внимателно — наум предположи Бонд.

— И сега циклонът се спусна на моя път. Странно е как удря съдбата, нали?

Приложението в мобилния телефон на Бонд, което беше потвърдило самоличността на Лам, бе показало и нивото му за достъп до секретна информация, което беше по-високо, отколкото Бонд бе предполагал. Сега той се почувства някак по-удобно да говори пред него за плана „Геена“, Хидт и Дън.