Джефри Дивър - Картбланш

— Какво се е случило? Пари ли е наследил?

— Не. Това е загадка. Доколкото разбрах, започнал е от нулата. На стари години завършил университет. Учил древна история и археология. Сега има няколкостотин милиона. По-усамотен е от повечето богаташи.

— Ами „Зелена инициатива“?

— Фирмата се занимава с прибиране на смет, събиране и изнасяне на боклуци от строителни обекти, метални отпадъци, разрушаване на стари сгради, рециклиране, унищожаване на документи, обработване и ликвидиране на опасни материали. Според бизнес пресата компанията се разширява в десетина други страни и създава сметища и центрове за рециклиране — показа тя разпечатка на брошурата на „Зелена инициатива“.

Бонд се намръщи, като видя емблемата. Приличаше на зелена кама, полегнала на една страна.

— Не е нож — засмя се Фили. — И аз си помислих същото. Лист е. Глобалното затопляне, замърсяването на околната среда и енергията са най-привлекателните теми за добре информираните природозащитни движения, но най-бързо печелят популярност екологичното изхвърляне и рециклиране на отпадъци, а „Зелена инициатива“ е сред най-големите новатори в тази област.

— Има ли връзка със Сърбия?

— Чрез филиал Хидт притежава малка база в Белград, но като всеки друг във фирмата, никой там няма криминално минало.

— Не мога да разбера играта му. Няма политически пристрастия, нито терористични наклонности. Изглежда така, сякаш е бил нает да организира атаката в петък, но едва ли му трябват пари. — Бонд отпи от коктейла си. — А сега, детектив инспектор Мейдънстоун, кажи ми за веществените доказателства — другото обгоряло листче от Марч. МИ6 са разчели думите „планът «Геена»“ и „петък, 20 май“. Криминалистите в Скотланд Ярд открили ли са нещо друго?

Фили понижи тон и това го накара да се наведе към нея. Бонд долови приятно, но непознато ухание. Кашмиреният ѝ пуловер се докосна до ръката му.

— Да. Те мислят, че останалите думи са: Курсът е потвърден. Радиусът на взрива трябва да е минимум трийсет метра. Десет и половина е оптималният час.

Бонд въздъхна.

— Тогава става дума за някакво експлозивно устройство. Десет и половина в петък вечерта, според първата засечена информация. А „курс“ по всяка вероятност означава маршрут на кораб или самолет.

— А сега за метала, който си намерил — продължи Фили. — Титаниево-стоманена сплав. Уникална е. Никой в лабораторията не беше виждал подобно нещо. Стружките са били изхвърлени от машина през последните няколко дни.

Това ли бяха правили хората на Хидт в мазето на болницата? Оръжие от тази сплав?

Погледът на Бонд се плъзна от челото към гърдите ѝ, докато Фили отпиваше от виното си.

— А на сърбите казах, че ще ги принудя да въведат еврото на мястото на динара, ако не ми помогнат — добави тя. — И те се обадиха. Човекът, който работи с Ирландеца, е Алдо Карич, отговорник по товарите в железниците.

— И е знаел кой влак превозва опасния материал.

— Да — потвърди Фили и се намръщи. — Това също е странно. Материалът е изключително опасен. Метилов изоцианид, химичното вещество, което уби всичките онези хора в Бопал.

— Господи.

— Но, виж, ето списък на всичко във влака. — Тя му показа текст, преведен на английски. — Контейнерите са били бронирани. Не би трябвало да се отворят дори ако ги изхвърлиш от самолет.

Бонд остана озадачен.

— Тогава евентуална катастрофа на влака не би предизвикала изтичане.

— Малко вероятно. И още нещо, вагонът с химичното вещество е съдържал само триста килограма метилов изоцианид. Материалът наистина е смъртоносен, но в Бопал изтекоха четирийсет и две хиляди килограма. Дори няколко цилиндъра да се бяха отворили, пораженията щяха да бъдат незначителни.

Но от какво друго би могъл да се интересува Ирландеца? Бонд прегледа списъка. Освен опасните химикали товарът беше безобиден — бойлери, резервни части за превозни средства, моторно масло, метални отпадъци, трегери, дървен материал… Нямаше оръжия, нестабилни вещества или други рискови материали.

Може би произшествието беше сложен план, за да бъде убит машинистът или някой друг, който живееше в подножието на хълма близо до ресторанта. Вероятно Ирландеца бе искал да инсценира смъртта му така, че да прилича на нещастен случай. Докато не разберяха каква е целта на Ной, не можеха да реагират адекватно. Бонд можеше само да се надява, че наблюдението, което с нежелание бе започнал по-рано вечерта, ще го възнагради.