Джефри Дивър - Картбланш

— Нямаше дни преди закодирането, Рьоне, а само дни, когато имаше приложение за закодиране на сензорния екран.

— Добре го каза, Джеймс. Ставаш все по-мъдър, comme un philosophe 18 18 Като философ (фр.). — Б.пр. . И при това толкова рано сутринта.

Трийсет и пет годишният Матис беше агент във френските тайни служби, Дирексион Женерал де ла Секюрите Екстериор , ДЖСЕ. Двамата с Бонд работеха заедно от време на време в съвместни операции на ГМР и ДЖСЕ. Наскоро бяха разбили организации на „Ал Кайда“ и други престъпни групировки в Европа и Северна Африка. Освен това бяха изпили значителни количества „Лилет“ и „Луи Рьодерер“ и прекарали няколко доста… колоритни нощи в градове като Букурещ, Тунис и Бари, освободения от задръжки бисер на италианското адриатическо крайбрежие.

Вчера вечерта Бонд се бе обадил именно на Рьоне Матис, а не на Озбърн-Смит, и бе помолил приятеля си да проведе наблюдение на Северан Хидт. Взе решението с нежелание, но беше осъзнал, че трябва да предприеме политически рискованата стъпка, за да заобиколи не само Трето управление, но и самия М. Наблюдението му беше необходимо, но Бонд трябваше да бъде сигурен, че Хидт и Ирландеца няма да разберат, че британските власти ги следят.

Франция, разбира се, също извършваше шпионски операции като БПКС в Англия, Агенцията за национална сигурност в САЩ и разузнавателните агенции с щедър бюджет на всички други страни.

ДЖСЕ непрекъснато подслушваше разговори и четеше имейли на граждани на други страни, включително Обединеното кралство. (Да, в момента двете държави бяха съюзници, но в миналото имаше един малък проблем между тях.)

Ето защо Бонд се обади за услуга и помоли Рьоне Матис да подслушва ЕЛИНТ и СИГНИТ сигналите от Лондон чрез френски шпионски сателит, който търсеше определени ключови думи.

— Имам нещо за теб, Джеймс — рече Матис.

— Обличам се. Ще те включа на високоговорител.

Бонд натисна бутона и скочи от леглото.

— Това означава ли, че червенокосата хубавица е до теб и също ще слуша?

Бонд се подсмихна, не на последно място, защото французинът случайно беше налучкал цвета на косата. В съзнанието му за миг изплува образ как допира буза до страната на Фили снощи на стълбите пред дома ѝ, а буйните ѝ коси погалиха рамото му, преди тя да се прибере в апартамента си.

— Потърсих сигнали, маркирани със „Северан Хидт“ или прякора му „Ной“ и всичко, свързано със „Зелена инициатива“, плана „Геена“, дерайлиране на влакове в Сърбия, заплахи в петък и всичко това в близост до имена, които звучат ирландски. Но стана нещо много странно, Джеймс. Сателитният вектор беше прицелен право в базата на „Зелена инициатива“ източно от Лондон, но от мястото не излизаха никакви СИГНИТ. Той сякаш е забранил на работниците си да носят мобилни телефони. Много любопитно.

Да, наистина — помисли си Бонд и продължи бързо да се облича.

— Но успяхме да научим някои неща. В момента Хидт е в дома си и ще напусне страната днес сутринта. Предполагам, че скоро. Не знаем къде ще ходи, но ще пътува със самолет. Споменава се за летище и паспорт. И ще лети с частен самолет, защото хората му са разговаряли с пилота. Боя се, че нямаме представа кое е летището. Знам, че в Лондон са много. Взели сме ги на прицел… само за наблюдение, ще побързам да добавя!

Бонд не можа да се сдържи да не се засмее.

— За план „Геена“ не открихме нищо, Джеймс, но имам обезпокоителна информация. Преди петнайсетина минути засякохме кратко обаждане до място на петнайсетина километра западно от „Зелена инициатива“, извън Лондон.

— Вероятно домът на Хидт.

— Мъжки глас каза: „Северан, аз съм“. Имаше акцент, но алгоритмите ни не можаха да определят регион на произхода. Размениха си няколко любезности и после: „Потвърдено е за седем часа тази вечер. Броят на мъртвите ще бъде деветдесет и няколко. Трябва да бъдеш там не по-късно от седем без петнайсет“.

Оказваше се, че Хидт или е участник в план за убийство на десетки хора, или ще го извърши самият той.

— Кои са жертвите? И защо ще умрат?

— Не знам, Джеймс, но не по-малко обезпокоителна беше и реакцията на Хидт. Гласът му беше като на un enfant 19 19 Дете (фр.) — Б.пр. , на което предлагат шоколад. Той отвърна: „О, каква чудесна новина! Много ти благодаря.“ — Гласът на Матис стана мрачен. — Не бях чувал такава радост от перспективата да убиеш някого. Ала още по-странното е, че попита: „Колко близо може да отида до труповете?“.