Джефри Дивър - Картбланш

— Копеле изръмжа асистентът, слаб и висок мъж с дразнещо гъста и буйна кестенява коса. — Бонд си играе с живота на хората.

— Успокой се каза Озбърн-Смит на младия човек, когото наричаше „заместник на заместника“, макар и не на глас.

— Ама той наистина е копеле.

От своя страна Озбърн-Смит беше смаян, че Бонд се е свързал с френските тайни служби. В противен случай никой нямаше да научи, че Хидт се готви да напусне страната и да убие деветдесет и няколко души по-късно днес или поне да присъства на смъртта им. Разузнавателните данни затвърдиха решителността на Озбърн-Смит да закопчае белезници на Северан Хидт „Ной“, да го замъкне в „Белмарш“ или в стаята за разпити на Трето управление, която беше много по-гостоприемна от затвора, и да му изпие кръвта.

— Проучи всичко за Хидт — заповяда той на заместник-заместника. — Искам да знам и доброто, и лошото за него, какви лекарства взима, дали чете „Индипендънт“ или „Дейли Спорт“, дали е привърженик на „Арсенал“ или на „Челси“, какво предпочита да яде, филмите, които го карат да се страхува или да плаче, с кого си губи времето и кой си губи времето с него. И как. И съберете екип за арест. Между другото, не получихме формуляра за разрешително за носене на огнестрелно оръжие на Бонд, нали?

— Не, сър.

Това вече възбуди любопитството на Озбърн-Смит.

— Къде е окото ми в небето? — обърна се той към младия технически специалист, който седеше пред компютъра.

Бяха се опитали да открият местоположението на Хидт по лесния начин. Тъй като шпионинът в Париж беше научил, че заподозреният заминава с частен самолет, те потърсиха в архивите на Гражданската въздухоплавателна администрация самолети, регистрирани на името на Северан Хидт, „Зелена инициатива“ и евентуалните филиали на фирмата, но не намериха нищо. Ето защо се наложи шпионирането да бъде старомодно, ако така можеше да се опише безпилотен летателен апарат за три милиона английски лири.

— Чакайте, чакайте — обади се техническият специалист. — Голямата птица наднича.

Озбърн-Смит погледна екрана. Гледката от височина пет километра беше забележително ясна, но когато се вгледа по-отблизо, той попита:

— Сигурен ли си, че това е домът на Хидт, а не част от фирмата му?

— Да. Частно жилище.

Имотът заемаше голям правоъгълен парцел в Канинг Таун. Не беше изненадващо, че е отделен от съседите с техните градски къщи и порутени апартаменти с внушителна стена, отгоре на която блестеше остра бодлива тел. В двора имаше грижливо поддържани градини, където бяха разцъфнали майски цветя. Преди столетие мястото очевидно е било скромен склад или фабрика, но наскоро, изглежда, бе ремонтирано и обновено. В единия ъгъл бяха скупчени четири пристройки и гараж.

Какво е това? — зачуди се Озбърн-Смит. Защо такъв богаташ живееше в Канинг Таун? Кварталът беше беден, населен с етнически малцинства и изпълнен с насилие, престъпления и банди, но с ожесточено лоялни обитатели и активни градски съветници, които работеха много усилено за избирателите си. Извършваше се мащабно строителство, освен съоръженията за Олимпийските игри, които според някои щяха да се състоят в центъра на квартала. Озбърн-Смит си спомни, че преди десетилетия баща му е слушал „Полис“, Джеф Бек и „Депеш Мод“ да свирят в легендарна кръчма в Канинг Таун.

— Защо Хидт живее там? — попита той.

— Току-що ми се обадиха, че Джеймс Бонд е излязъл от апартамента си и се е отправил на изток — съобщи асистентът му. — Но се е изплъзнал от нашия човек. Кара като Михаел Шумахер.

— Знаем къде отива. При Хидт.

Озбърн-Смит мразеше да обяснява очевидното.

Докато минутите летяха, без в жилището на Хидт да има раздвижване, младият помощник на Озбърн-Смит му съобщи най-новата информация. Екипът за арест беше сформиран и включваше въоръжени офицери.

— Те искат да знаят какви са заповедите, сър.

Озбърн-Смит се замисли.

— Нека бъдат готови, но ще почакаме да видим дали Хидт ще се срещне с някого. Искам да се събере целият екип.

— Сър, има раздвижване — извика техническият специалист.

Озбърн-Смит се наведе към екрана и видя грамаден мъж в черен костюм, вероятно охранител, който изнесе куфари от къщата и ги занесе в гаража.

— Сър, Бонд току-що пристигна в Канинг Таун. Специалистът наклони лоста и образът се увеличи. — Ето посочи той. — Това е бентлито му.

Автомобилът намали и спря до тротоара.

Асистентът подсвирна.

— „Континентал GT“. Жестока кола. Имаше специално предаване за тях в „Топ Гиър“. Гледал ли си това шоу, Пърси?