Джефри Дивър - Картбланш

За жалост обикновено работя.

Озбърн-Смит тъжно погледна разрошения заместник-заместник и реши, че ако не проявява повече уважение, младият мъж вероятно няма да оцелее в кариерата много дълго след края на операция „Инцидент 20“.

Бонд паркира бентлито дискретно — ако думата можеше да се използва, за да се опише кола за сто двайсет и пет хиляди лири в Канинг Таун — на петдесетина метра от жилището на Хидт, скрито зад няколко контейнера.

— Екипът за арест е в хеликоптера, сър докладва асистентът.

— Да излитат — нареди Озбърн-Смит — и да кръжат във въздуха някъде край Корнишона 22 22 Небостъргачът „30 Сейнт Мери Екс“, известен още като „Корнишона“ или „Краставицата“, висок 180 метра — Б.пр. .

Четирийсететажната сграда с офиси на швейцарската застрахователна компания „Суис Ре“, която се извисяваше над лондонското Сити и според него по-скоро приличаше на космически кораб от петдесетте години на миналия век, отколкото на кисела краставичка, заемаше централна позиция и следователно беше добро място, откъдето да започнат преследването.

— Предупредете охраната на всички летища Хийтроу, Гатуик, Лутън, Сгансгед, Лъндън Сити, Саутенд и Бипш Хил.

— Добре, сър.

— Още обекти — рече техническият специалист.

На екрана трима души излизаха от къщата. Висок мъж в костюм и прошарена коса и брада вървеше до дългурест блондин, чиито ходила стъпваха навън. Следваше ги слаба жена в черен костюм и с бели коси.

— Онзи с брадата е Хидт — отбеляза специалистът.

— Имаш ли представа коя е жената?

— Не, сър.

— А жирафът? — подигравателно попита Озбърн-Смит. Още беше ядосан, че Бонд не е сметнал за необходимо да попълни формуляра за огнестрелното оръжие. Той ли е Ирландеца, за когото всички говорят? Снимай ги и ги пусни за проверка. Побързай.

Тримата влязоха в гаража. Миг по-късно през портата изфуча черно ауди А8 и подкара по улицата.

— И тримата са в колата заедно с охранителя — извика заместник-заместникът.

— Включете наблюдение МАСИНТ. И маркирайте с лазер за всеки случай.

— Ще се опитам — отговори специалистът.

Направи го.

Бентлито на Бонд плавно се вля в движението и пое след аудито.

— Увеличи образа и не ги изпускай — заповяда Озбърн-Смит с фъфлене, от което отдавна се мъчеше да се отърве. Говорният дефект го тормозеше през целия му живот.

Камерата се фокусира върху германския автомобил.

— Добро момче — похвали той техническия специална.

Аудито се движеше бързо. Бонд го следваше дискретно, но не пропусна нито един завой. Шофьорът на немската кола беше добър, но Бонд беше още по-добър — предугаждаше кога онзи ще опита нещо хитро, ще се откаже да свърне или неочаквано ще смени лентата и контрираше мярката. Двата автомобила минаваха на зелено, жълто и червено.

— Насочват се на север. Принс Риджънт Лейн.

— Значи не отиват на летище Лъндън Сити.

Аудито подкара по Нюхам Роуд.

— Аха — ентусиазирано възкликна заместник-заместникът. — Или Станстед, или Лутън.

— Отправя се на север по А406 — съобщи друг технически специалист, възпълничка русокоса жена, която сякаш се материализира от празното пространство.

След това аудито и бентлито поеха по М25, насочвайки се на запад.

— Лутън! — извика асистентът.

— Раздвижѝ птицата по-спокойно — нареди Озбърн-Смит.

— Добре.

Всички мълчаливо следяха движението на аудито. Накрая колата влезе в паркинга за кратък престой на летище Лутън. Бонд не беше далеч. Бентлито спря внимателно извън полезрението на пътниците в аудито.

Хеликоптерът каца на антитерористичната площадка на летището. Нашите хора ще се разгърнат към паркинга.

От аудито не слезе никой. Озбърн-Смит се усмихна.

— Знаех си! Хидт ще чака да се срещне със съучастници. Ще ги спипаме всичките. Съобщи на нашите хора да останат под прикритие, докато им кажа. И включи всички камери на Лутън да предават на живо.

Той си помисли, че камерите за наблюдение на земята ще им дадат възможност да видят стъписването на Бонд, когато екипите на Трето управление връхлетят като ястреби и арестуват Хидт и Ирландеца. Разбира се, не това беше целта на Озбърн-Смит, за да поръча видеокартина на живо, но… щеше да бъде хубава премия.

Ханс Гроел седеше зад волана на лъскавото черно ауди А8 на Северан Хидт. Високият русокос ветеран от холандската армия се беше занимавал с мотокрос и други ралита на млади години и беше доволен, че сутринта господин Хидт го бе помолил да използва шофьорските си умения. Той се наслаждаваше на спомена за лудешкото каране от Канинг Таун до летище Лутън и разсеяно слушаше разговора между мъжа и жената на задната седалка и пътника отпред.